Пуууууфффффф......... Чувствам се изолирана от света. Няма внимание върху мен. А и май не съм желана навсякъде. Може и аз да съм си виновна!!! + от адски много време не съм сядала да пиша някви неща в блога. Не, че нямах време, просто не знаех за какво искам да пиша. Май съм нямала много за споделяне. Или не съм искала да ме четеш. Whatever.......Та, толкова много свикнах да съм сама, че хем ми се иска да си имам някого, хем не. Много е тъпо сам да не знаеш какво искаш, а в същото време да търсиш. А как мразя да чакам докато не попадна на нещо!!! Леле казвам ти, това ме ВБЕСЯВА!!!!!!!!
Чудно ми е как ли се чувстват тези, които пък не могат да останат сами? Все някой все им досажда. Ама тооооо нали няма средно положение. Или има, стига да знаеш как да си го извоюваш.
Супер много ми липсват някви хора, с които не се виждам честичко, постоянно. Въпреки това нали има телефони, интернет, ама не е същото и всички го знаем. Аз много често си поплаквам, когато ми липсва някой. И нали съм си все само, та никой не знае за тази моя слабост. Да за мен е слабост. Аз съм свикнала да се показвам, че съм силна, независима.
Изолацията. Затворена в своя си свят. Без досадници. Без въпроси. Просто празна стая в моят ум. Е наистина ми е омръзнало. Искам досадници и искам въпроси. Искам ума ми да е зает с някого, за който да мисля постоянно.
