Just.......

Без повече предразсъдъци. Вече сме само Аз и Ти. Просто Аз и Ти. Сами. Без свят около нас. Защото аз съм твоят космос, а ти моят. Аз съм причината отново да сънуваш. Ти си причината отново да съм себе си. Всичко е адски лесно вече. Без усилие. Чувствам се цяла. Много съм себе си. Най-накрая. Вече мога отново да преоткривам себе си. Всичко с теб просто се случва.

Променяш се без да искаш. Научих те да се наслаждаваш на живота. Нямам нужда от нищо друго, освен от любовта ни. Открих себе си в теб. Хипнотизираш ме с космоса си.

Преоткривам цели вселени, когато те погледна в очите. Благодаря ти, че ми показа космоса.

Нивото вече е друго. Много е високо. Сами си вдигнахме летвата. Сърцето ми ли? Как е? Ами как да е? Всеки път когато ме погледнеш ме пренасяш в друга вселена и сърцето ми се чувства на мястото си. Опознах себе си на ново.

Знаеш ли? Любимият ми период в една връзка е опознаването. А то вече приключи. Малко ме е страх да не се изчерпаме. Страх ме е да не се откажеш. Да, все още ме е страх. Защото още ме боли от всички преди теб, които се отказаха. Не те сравнявам, просто споделям страховете си. Знам, че няма от какво да ме е страх, но.......... Понякога всичко изглежда прекалено перфектно. Ти си прекалено перфектен. Благодаря ти, че ме пазиш толкова много. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Благодаря ти за всичко. Наистина. Знам, че ти е трудно. На мен не ми е по-малко лесно. Но не искам да е така. Искам всичко да е лесно. Знам, че ще бъде. С теб всичко винаги е лесно. Обичам те колкото целият космос. Просто те обичам.

А накрая? Накрая всичко започва някъде там към края на млечния път насред звездите. Просто се реем в безкрая на космоса докато се гледаме в очите.

Без повече въпроси. Не. Всъщност само един. За какво си мислиш? (зададен с онзи мой звънлив пъъъъълен с любопитство глас) Обичам те, Дори :-)

Thieves of time [Time goes by so slowly]

Времето ти е ограничено. Крадеш си от тук, от там. Малко/много. Някой пък може и да ти го подари. Ако смята, че си заслужава. Обаче имаш предрасъдаци. Как и кога ги прескачаш? Какво става, когато не получаваш достатъчно време? Взимаш ли част от сърцето си обратно? То вече не му принадлежи. Защото не си заслужава да си губиш времето повече!


Пристрастяваш се към времето, което той отделя за теб или към това, че те обича! Въпроси на, които ще имаш отговори след време.


Времето е променлива величина. Във всяко едно шибано отношение.


Времето НЕ лекува! Времето минава и старите спомени се изместват от новите. Никой не прощава. Просто забравяш, че си бил наранен. Хората променят ли се с времето? Защо стигаме до крайности? Кога никога не е достатъчно? Кога никога не сме задоволени? Времето храни ли ни? И ако "ДА" с какво? В този свят днес за кой, какво и кога имаш време? Физическо време. Имаш ли време да се занимаваш? Струва ли си усилието?


Можем ли да си наемем време, така както си наемаме кола или проститутка?


Светът няма време да те чака. Сега или никога. Може ли после? НЕ! Сега трябва!


Поставяш ли си срокове! Можеш ли всъщност?


Ако си тръгна ще ме обичаш ли? Ще ме искаш ли? ДА? До кога? Ако се върна.


Имаш много малко време да кажеш какво искаш. Никой не обича да чака. Времето ни стана прекалено ценно.


Всичко е просто илюзия.


Не ги пращай по дяволите. Прати ги в космоса. Там времето е необятно. Нека се помъчат!


Чао и до после. Не! До сега. Хайде! И не се бави, че нямам време. Без извинения! Готов ли си? Скачай! Без страх. Можеш сам.