Smile :-)

Реших да не се впускам в глупави експерименти и сега ще си помислите, че се страхувам, но това съвсем не е така!!!!!

Просто реших, че няма смисъл да се занимавам, защото там накъдето си мислех, че съм тръгнала има само пустощ и нищо повече.

Днес Хлапето ми се обади и това промени целият ми ден. Сега ще кажете, че яко съм се запънала за това Хлапе и не искам да го пусна. Да дори и така да е какво от това? А? Този човек ми носи толкова много положителни емоции, че съм залетяла яко нагоре и се чувствам отлично. И не, не си фантазирам невъзможни неща. Просто съм щастлива, отпусната, не чувствам напрежение.

Днес се видях с Ива & Co. Беше толкова яко!!!! Лафчета, туй онуй. Заредих се със какви ли не положителни емоции за седмици напред!!!! И съм толкова щастлива!! Толкова много ми липсваше онова чувство на удовлетвореност, че бях изпаднала в депресия. Усмивката ми се беше затрила някъде. Беше толкова далече, че колкото и да гледах напред и да се оглеждах около себе си за нея, тя беше някъде другаде. Но в момента в който ми се случиха хубави неща тя толкова бързо тичаше към мен, че се завърна с невероятна скорост и страхотен ентусиазъм. Яко нали? Лелеееееее колко е яко да се върнеш. Да, да точно така върнах се и съм зверски спокойна.

Знаете ли? Преоткрих се! Да!!!! Преоткрих се днес отново. И това го бях забравила как изглежда и как се чувства. Днес си спомних или по-точно имаше кой да ми го припомни. Леле колко съм ентусиазирана за нови подвизи и приключения. Направо не си е за вярване!!!!

И не спирайте да се усмихвате, че ако го направите така ще се загубите, че после няма намиране!!!!!

Оплетох се

Лошото е, че за първи път и аз не знам в какво съм се оплела и не знам какво ме очаква.... Май ще попадна в Wonderland, но май ще е добре. Аз се чувствам добре. Мисля, че не би трябвало да ме е страх от неизвестното, нали? Казват, че трябва да грабиш от живота всичко възможно. Дори и то да е микроскопично. Все пак ако досега си бил с празни ръце, най-много да ги напълниш или пак да останеш отново с празни и кво толкова??? Адам и Ева са отхапали от ябълката и тя се оказала сочна и сладка. После малко са се поизмъчили, но мисля, че са имали хубав живот.

Ако пък не се оплиташ и знаеш какво те очаква как би могъл да живееш? Но хората са много, много любопитни и искат да знаят всичко предварително, за да бъдат подготвени. Фразичката "Очаквай неочакваното" понякога е малко дразнеща, но си е вярна. Страха е тухлената безкрайна ограда, която ти пречи да тичаш към щастието си. Но това означава ли, че трябва да сме безстаршни? Хм.... Е тук и аз не мога да отговоря. Мамка му страх ме е от неизвестното.

Можеш ли с лека ръка просто да зарежеш започнатото? Аз съм го правила и когато нещо не ми изнася го правя. А ти? Май не бива, а? Сега се чудя изобщо защо го правя. Това в момента, занимавам се с нещо, което не съм съвсем сигурна, че искам. Нагазила съм в лайна и говна. До гушата. Познавам се и знам, че това няма да трае дълго, защото или ще ми писне или ще ми се качат на главата, а аз както омеквам лесно.

Абе ще се пусна по течението, ще изям една две ябълки пък..... Квото стане. Стига съм го мислила!!!!!!!

I'm blocked

Блокирла съм тези дни. Искам да пиша по-често ама нещо не ми се получава. Не съм се виждала с Ива от дни, но пък за сметка на това Мария, с която се бяхме скарали, се сдобрихме и сега отделям повече време на нея. Нещо ми липсва ужасно много. Хлапето. Твърди, че в момента няма с какво да ме забавлява, че много учи. Твърде често мисля за Хлапето напоследък. Искам септември да дойде по-бързо. Да е в София и да знам, че е тука. Някак си тогава ще съм по-спокойна. Ще знам, че ми е под ръка.

Най-лошото е, че ежедневието пак ме завъртя. Тамън го бях разкарала и то се върна. Тва е от смотаното време навън!!!!! Студено е, вали... БЛЯК!!!! Все едно зимата продължава. Много насрано време!!!! Искам си слънцето!!!!!!! И на всичкото отгоре часовете продължават да се точат и тишината продължава да се пропива все по-дълбоко и по-дълбоко в мен!!!!

Връхлитат ме спомени с Хлапето напоследък. Всякакви. Последните са най-пресни. Чувам смеха ни как кънти в ушите ми, така както все едно сега е до мен. Как казвам нещо и Хлапето го довършва.... Някак си като си мисля за тези неща се чувствам по-свободна, по не толкова притисната. Ох защо всичко пак се забавиииии?!?!? Днес съм станала в 12:30 на обяд. Цял ден си бях вкъщи. Вчера също. Обичам да си седя вкъщи и просто да не правя нищо.

Вдъхновението ми е избягало тези дни. За да довърша този пост мина цяла седмица. И ето, че пак всичко опира до времето. Кой е този идиот дето е създал часовника??? Кой е измислил думата "време"???

Въртя се в кръг и имам чувството, че седя все на едно и също място. Но в същото време съм далече от всичко около себе си. I'm fucking lost and lonely!!!!! Хората се опитват да ти закопчаят с белезници съзнанието, да те накарат да се чувстваш малък. Ужасно трудно е да намериш нещо истинско днес. Не е яко хората около теб да не те разбират. Колко са тези които са себе си? На мен не ми пука те какво мислят за мен. Отдавна вече не ми пука. Никой не може да ти каже как да си живееш живота.

Мисля утре да се събудя с повече настроение и да се поусмихна на дъжда и лошото време. Все пак ако няма дъжд, няма да има и цъфнали дръвчета, нали? Ще се обадя на Хлапето и на Ива. Имам нужда да трещя.

"Sticky & Sweet" dedication

Днес си купих ДВД-то на Мадона "Sticky & Sweet tour", което имах щастието да гледам два пъти. Първият път в Германия, Дюселдорф на 04.09.2008, а вторият на 29.08.2009 в България, София.

2008-ма я видях за първи път. От тогава не си спомням почти нищо, тъй като еуфорията беше голяма и не можех да повярвам, че тази моя мечта изглеждащата толкова далечна преди да бъде осъществена се сбъдва и аз виждам моят идол.

2009-та :-) Тъй като вече бях гледала безброй пъти лайв концерта от Буенос Айрес, който беше плъзнал из нета и аз знаех всяко едно движение и вдишване на М, макар и от монитора на лаптопа, запомних абсолютно целият концерт от началото до края!!!!

Разбира се когато я видях тук на нашият стадион не можех да повярвам, че това е ТЯ!!! Да, преди това през деня докато я чакахме отвън, чухме да прави саунд чек, но въпреки това не вярвах, че това е нейният глас, все пак не я виждах....

Пуснаха ни вътре (беше нетърпима жега) и зачакахме да видим нашата кралица. Интрото започна със "The sticky & sweet machine" и в момента, в който публиката чу блаженото C-A-N-D-Y избухна!!! Когато ни видя се усмихна ужасно искрено. Беше ужасно, ужасно красива!!!! Започна и втората песен, която промени цялото съществуване на българската публика, които са я виждали безброй пъти извън страната, а и не само на тях!!!! Тя каза: "Alright Sofiaaaaaaaa!!!!!" Мисля, че по въпроса няма какво повече да се каже. От думите й се разбира достатъчно добре.

Музиката й значи ужасно много за мен. Откакто се помня това е жената която ме инспирира за абсолютно всичко!!!! Тя е най-ярката светлина, която някога е греела на сцената.

Бюрото ми се е превърнало във нейн олтар. Имам плочи, ДВД-та, СД-та, книги, списания, снимки, календари, значки, плакати..... и още куп куп неща, а на всичкото отгоре предстои да си купя още..... Пръснала съм толкова много пари.... УЖАС!!!! Но си струва. Това ми доставя удоволствие и ме радва. Не мисля, че е мания, а по-скоро храна за душата ми. Винаги когато ми е тъпо си пускам нейно СД или плоча и си оправям настроението. Ipod-a ми е пълен с нейни песни и клипове. Телефонът ми пък изобилства от нейни снимки.

Днес за да си купя въпросното ДВД съм станала в 07:30 и в 08:00 съм излезнала. Фенска му работа :-)

Мадона, благодаря ти за това което си, това което даваш на всичките си фенове, че дойде да ни видиш и най-вече за посланията които успяваш да оставиш на феновете. Никога не спирай да ме вдъхновяваш!!!!!!