Колко възможности пропускаме на ден?
Аз напоследък пропускам доста. Защо отнема толкова много време да се наканим да направим нещо? Нещо различно. Слънцето изгрява и залязва за един миг. Времето не те чака. Хората ли просто са устроени така или какво???
Ежедневието ни е ужасно! Не мога да се виждам с приятелите си, защото всички сме много заети. Всеки ден пропускаш възможност да се видиш с някого. Просто, защото нямаш време. Да има няколко въпроса, които ме мъчат постоянно. Времето е един от тях.
И какво? Ставаш поемаш дъх и докато издишаш денят е приключил, сядаш на масата да хапнеш нещо. После заспиваш. Сънуваш малко. Сънуваш, че имаш време за всички. Но сутринта алармата звънва и те връща в реалността. А през това време някой си е отишъл от този свят и няма да се върне.
Питам се първата душа, която е отишла там дали се е чувствала самотна? И после след като е приела друга форма към кой път е поела. Дали е пропуснала възможност?
Най-лошото е, че понякога обвиняваме друг за пропуснатите възможности. Ако не си помогнеш сам, няма кой друг. Неволята и да я викаш и да не я викаш е все едно. И още нещо - решенията и възможностите, които грабиш не винаги за правилни. Рискуваш, нали???
сряда, 19 януари 2011 г.
събота, 15 януари 2011 г.
Like a flower you grow......
Или още за това как един живот си отива. Много неща се случиха, затова не съм писала. Много се отвратих от алчността на хората около празниците.
А аз самата за първи път осъзнавам как не искам подаръци. Искам само приятели. Да онези приятели, които на 24-ти в 21:00 като им звънеш и им кажеш, че си загубил близък, те скачат в колата, идват, взимат те и те водят някъде, дори и да няма нужда.
Аз много откачих покрай цялата идея със загубата. Но това е действителността. Свикваш. Казват, че времето лекува, ама това са глупости. Просто свикваш, че човека го няма. Точка!!!! Толкова много време ти трябва за да го разбереш. И все пак - как така спира да го има. Ужас!!!!!!!!!!! Аз знаех, че ще се случи. И отново - УЖАС!!!!!!!! Случи се. То се случва всеки ден. Да, да няма страшно, близките ти са до теб. Всичко е наред. Не е наред!!! Изобщо не е!!!!!!
Доста кофти край на старата година. И лош старт на новата. Но все пак с надежда, че всичко ще е на шест. :-)
Да не говорим, че си загубих и работата, защото ми нямат доверие. Не, че не се справям, напротив. Просто обаче не ми вярват. Много гадно звучи, нали? Не ти вярвам.
Както и да е. Не ми пука!!! Живота продължава. Всяко зло за добро. Тц, уффффф как мразя такива клишета! Но е така.
И все пак цветят си цъфтят, вятърът си духа, слънцето си грее, дъжда си вали и т.н. и т.н.
И моля, спри с тази алчност. Спри да искаш толкова и започни да даваш!!!! Да даваш, не толкова, а повече.
А аз самата за първи път осъзнавам как не искам подаръци. Искам само приятели. Да онези приятели, които на 24-ти в 21:00 като им звънеш и им кажеш, че си загубил близък, те скачат в колата, идват, взимат те и те водят някъде, дори и да няма нужда.
Аз много откачих покрай цялата идея със загубата. Но това е действителността. Свикваш. Казват, че времето лекува, ама това са глупости. Просто свикваш, че човека го няма. Точка!!!! Толкова много време ти трябва за да го разбереш. И все пак - как така спира да го има. Ужас!!!!!!!!!!! Аз знаех, че ще се случи. И отново - УЖАС!!!!!!!! Случи се. То се случва всеки ден. Да, да няма страшно, близките ти са до теб. Всичко е наред. Не е наред!!! Изобщо не е!!!!!!
Доста кофти край на старата година. И лош старт на новата. Но все пак с надежда, че всичко ще е на шест. :-)
Да не говорим, че си загубих и работата, защото ми нямат доверие. Не, че не се справям, напротив. Просто обаче не ми вярват. Много гадно звучи, нали? Не ти вярвам.
Както и да е. Не ми пука!!! Живота продължава. Всяко зло за добро. Тц, уффффф как мразя такива клишета! Но е така.
И все пак цветят си цъфтят, вятърът си духа, слънцето си грее, дъжда си вали и т.н. и т.н.
И моля, спри с тази алчност. Спри да искаш толкова и започни да даваш!!!! Да даваш, не толкова, а повече.
Абонамент за:
Публикации (Atom)