Пролетта не идва без дъжд. Казвала съм колко много обичам милионите капчици, които падат по повърхността на земята и отмиват миналото, лошото, спомени, които не искаме да помним и т.н. и т.н. Зимата беше адски безчувствена. Но на мен ми беше окей. Обаче тази зима аз никога няма да забравя. Но сега това няма значение.С пролетта идва ново начало, нов живот, нови поводи да се усмихваме повече, нов лъч светлина. Да точно така! Онзи лъч, който ме провокира да започна да пиша. Една година пълна със загуби, открития, заместници, свобода, урагани. Периода мина ужасно бавно. Този блог ме научи и на няколко неща, отвори ми очите. Tова, което виждаме не е това, което получаваме.
Дали през пролетта ангелите слизат тук долу при нас и дават живот на милиардите души под земята, драпащи да излезнат навън? Какво? Ти не вярваш ли в ангели?
Иска ми се да кажа сбогом на зимата, но не мога, защото рано или късно тя отново ще дойде. Но поне мога да кажа сбогом на токущо отминалата зима!!!! Макар, че сбогом е една ужасно грозна дума, която съм задраскала от съзнанието и речника си!
Искам всичко да цъфне по-бързо и да прекарвам времето си някъде навън. Сама. Потънала в моите си мисли. Само аз. Да знам аз съм човек, който не иска да се откъсва от собствената си самота. Но сега няма да съм сама. Пролетта е с мен.
