Изолация. Пълна!!!!

Пуууууфффффф......... Чувствам се изолирана от света. Няма внимание върху мен. А и май не съм желана навсякъде. Може и аз да съм си виновна!!! + от адски много време не съм сядала да пиша някви неща в блога. Не, че нямах време, просто не знаех за какво искам да пиша. Май съм нямала много за споделяне. Или не съм искала да ме четеш. Whatever.......

Та, толкова много свикнах да съм сама, че хем ми се иска да си имам някого, хем не. Много е тъпо сам да не знаеш какво искаш, а в същото време да търсиш. А как мразя да чакам докато не попадна на нещо!!! Леле казвам ти, това ме ВБЕСЯВА!!!!!!!!

Чудно ми е как ли се чувстват тези, които пък не могат да останат сами? Все някой все им досажда. Ама тооооо нали няма средно положение. Или има, стига да знаеш как да си го извоюваш.

Супер много ми липсват някви хора, с които не се виждам честичко, постоянно. Въпреки това нали има телефони, интернет, ама не е същото и всички го знаем. Аз много често си поплаквам, когато ми липсва някой. И нали съм си все само, та никой не знае за тази моя слабост. Да за мен е слабост. Аз съм свикнала да се показвам, че съм силна, независима.

Изолацията. Затворена в своя си свят. Без досадници. Без въпроси. Просто празна стая в моят ум. Е наистина ми е омръзнало. Искам досадници и искам въпроси. Искам ума ми да е зает с някого, за който да мисля постоянно.

The hurricane. The stage.

Сцената е мястото където принадлежа аз. Там ми е хвърлен пъпа..... Май..... Както и сърцето и душата. Най-вече тези две неща! Ужасно е хубаво да си там където се чувставш най-добре. А аз на сцената се чувствам не като ураган, а като една мъничка частица щастие, част от него.

Сцената е моят ураган, който така ме завъртва, че всеки път когато ми мине мисълта за това се появява онази наивна усмивка на някого, който е влюбен. :-) И да!!! Аз съм влюбена, в това да съм себе си, да ми е добре и да предaвам положителната си енергия на хората около себе си.

Спирам със заместниците вече, защото, да можем да направим всичко. Ужасно важно е да се научим никога да не излизаме навън без свободната си воля. Когато онзи ураган те забърше и онази невероятно красива и мила усмивка се лепне на лицето ти, трябва да започнеш да се следваш и да се опиташ да не се губиш, и да не позволяваш ежедневието да те завърта.

И още, когато се смееш, никога не си слагай ръката пред устата. Направи обратното - покажи на другите, че си щастлив и че се радваш. Заразявай ги с добро настроение и с усмивка.

Танца е моята най-голяма страст. Чрез него мога да изразя себе си. Какво чувствам. Да създавам нещо красиво и уникално само по себе си.

Тази вечер погледнах към звездите, пуснах ръката ми да мине покрай един жив плет и тогава урагана ме удари и ме завъртя в посока, в която ги почувствах отвътре навън и онази чудна усмивка се лепна за лицето ми и знам, че ще я нося още дълго, дълго време. А ти? Твоят ураган днес как те завъртя?

Love profusion [substitute for love part 2]

Или още както аз мисля онова което се нарича платоническа любов. Има ли такава? Кой и кога те кара да се чувстваш така? Как така? Ами обичан, желан, оценен. Такъв, който те кара да блестиш в тъмното. И само той го може. Такъв дето ти е влезнал под кожата вече и те кара да чувстваш разни неща. Все хубави.

И ето, че отново става дума за нашите заместници. И за онези процеси когато понякога забравяме да сме себе си. А какво ни дават заместниците? Аз продадох ли душата си за онези няколко мига, в които да се почувствам добре??? Ами май да. Но да ти кажа добре ми е.

Някак си се кротнах. Да аз. Представяш ли си? Е пак полудявам постоянно ама съм по-спокойна. И сега онези разговори до два посред нощ са толкова приятни и неангажиращи, че чак ти се иска нощта никога да не свършва и времето просто да спре.

Много ми се иска обаче да се поставя и от другата страна. Страната на заместника. Той дали търси същото което и аз, и ти? Колко на брой заместника имаме в ежедниевието си и дали всичките имат душа. Колко от тях днес ще те подминат и на колко ти ще обърнеш внимание. Търсиш ли още? Аз да. И няма да спра скоро. Но е хубаво да си имаш някого, макар и за малко.

Просто дишаш по-лесно и света ти е споделен.

Miles away, crossroads, stars & sand

И така ще започна направо. Тръгнах на път. Просто така до морето и обратно. С няколко спирки, малко "Радио едно" и моите мисли.

Имам си тефтерче за тези мисли. Много е яко да си седиш на плажа с iPod-a и да си записваш разни неща.

Мотках се по плажа да си събирам камъчета и мидички и си мислех колко много си обичам самотата. Само аз и тя. Ходя на кино само с нея. Обичам да се разхождам след работа само с нея. Хлапето = на самота. Без Хлапето съм сама. Все пак аз и самотата сме съвместими. Вече.

Пътят. Води към безкрай? Дали? Искам да отида там, където морето и небето се сливат в безкрая. Под звездните купове, да се рея под тях и да потъна там в безкрая. Сама. Ако някой знае как се потъва в безкрай, да ми се обади.

Приключение. Като дума. Не звучи ли така все едно приключваш нещо? Или пък започваш нещо което накрая свършва без да те пита защо, кога, как, къде.

Пясък. Милиарди, хиляди, милиони мидички и камъчета стрити на сол от морето или пък от силната ръка на Нептун. Русалките дали са само мит. Има хора, които вярват в тях. И аз вярвам. Все някъде трябва да ги има, не мислиш ли?

Лъжата. Защо хората лъжат? И с една лъжа колко можеш да спестиш от истината? Чудно ми е Исус дали винаги на 100% е бил честен с хората? Щото, ако беше сега може би нямаше лъжата да съществува.

Казанлък. Да бе знам. Що за дестинация? Ама Хлапето не беше там или поне така каза. Нямате идея какво ми костваше да прекарам 20 часа в този град, в една хотелска стая със себе си и самотата си. Няколко спомена се върнаха и се повториха милиони пъти. А как ли щеше да бъде положението ако беше там. Не исках да повярвам, че не е там. Това е все едно аз да не съм в София, а Хлапето да е.

И все пак беше толкова хубаво да пропътуваш стотици километри и още толкова стотици мисли да преминат през главата ти. Да седиш под стотици звезди, да има стотици капчици и стотици песъчинки по тялото ти. И да си просто сам със себе си.

Obssesion

Обсебена. Бях. От Ива. Скарахме се много лошо. За дето преместих една наша среща с половин час по-късно. Тя ме нахока, че не си спазвам уговорките. Каза още, че съм яхнала метлата, че не иска да чете за себе си по блоговете, била приключила с мен, била съм много добра актриса и съм била разигравала театър и накрая ми пожела приятен живот. А да и разбрах от една наша обща позната, че ми била сърдита завинаги.

Е може, би всяко зло е за добро. Но аз наистина се чувствах обесебена от Ива. Имам чувството, че ме ревнуваше от всичките ми приятелки и макар да ме подкрепяше когато харесвах някого винаги намираше едно голямо "Но" и се започваха едни обяснение кой какъв бил и т.н. А да и не харесваше Хлапето :(

Ива ми липсва от една страна и искам да се сдобриме, но тя не иска да разговаря с мен. Иска ми се да и кажа страшно много неща, без да си крещим или караме. Като на човек, като на приятелка. И да се изслушаме.

P.S. Ива, много се надявам с този си пост да те провокирам да ми се обадиш, за да говорим. И знай, че въпреки всичко те обичам. Много.

Freedom

Истината е, че не знам от къде да започна.... Този път няма да пиша нито за Принцеси, нито за Хлапета, нито за времето, а за това как се чувствах днес. Днес ще ви разкажа за нещо старо, което ме извади. Извади ме мен самата. На показ. Цялата. От - до. Точно такава каквато съм, но бях забравила, че съм. Звучи объркано, нали?

Днес се качих на сцена. Не го бях правила от 2 години, че и повече. Тези, които ме познават, знаят, че съм артистична и че без сцена трудно живея. И като казвам сцена имам предвид точно онази - в буквалният смисъл. С публика пред теб и прочее. Събрах се с хора, от които познавах само един. Учителката ми по танци - Мики. А всички останали бяха нейните нови възпитаници, които са с поне 5 години по-малки от мен, но ужасно удохотворени личности. Да знам, знам звучи странно, но е факт мамка му! Дори аз не го повярвах в началото. Те са виновниците да съм си пак Аз. Та, качихме се на сцената всички заедно. Засвирихме на пианото и запяхме стари градски песни. На руски и на български език. Точно в този момент сълзите ми текнаха и емоциите ми избиха жестоко. Почувствах се толкова свободна без капка страх във себе си. Аз (вие ме познавате) плаках пред непознати хора и то просто защото се чувствах страхотно добре. Върнах се години, години назад. Спомних си как се изразявах и преоткривах всяка минута. Досега всичко, което съм написала може би не е било толкова истинско. Или поне аз самата се съмнявам, че е било така. Казват, че живота е игра и е шега. И аз преди знаех, че е така, но днес си припомних толкова много неща. Спомних си, че когато имаме проблеми, трябва да търсим решението им, а не да дълбаем навътре и да се вайкаме.

Тук вече няма заместници. Тук има само Аз и единствено Аз. Такъв какъвто си. Свободен да се връщаш там където знаеш, че не си забравен и винаги си добре дошъл. Там където летиш и си си Ти. Там където спориш с него за щяло и нещяло, но все пак си Ти. Там където можеш да се връщаш всеки ден и да плачеш и да знаеш, че хората те разбират. Свобода!!!!

Feel like black ink

Днеска ме връхлетя и погълна когато я видях. Болката. Спомена. Всичко стана адски бързо. За секунди. Тя дойде каза здрасти и чао и изчезна. Аз... аз... сърцето ми спря. Стана ми тежко. Спрях да дишам. Ако целият свят се беше стоварил върху мен нямаше да усетя абсолютно нищо. Нищичко. Не показах, че съм слаба или, че нещо ми има, защото не бях сама. Пък и не биваше да падам. Слабостта е за страхливците, нали? Оххх.... Все едно съм заседнала в менгеме!

Почуватвах се като черно петно мастило върху бял лист хартия. Само дето изгелждах така, все едно разяждах хартията. Тя олицетворяваше живота ми иначе. Този, който трябва да го продължа. Със или без Хлапето. Но как да стане, след като ми е все едно и не мога да избягам от нея? Липсва ми. Все още я обичам.

Запознах се с една принцеса. Чакам я да ме покани на среща. Все се надявам нещата да се раздвижат малко. Нали наденцето умира винаги последна. Искам някой, който да ме измъкне от тази дупка!!!! Наистина ми омръзна. Всеки път когато я видя и нещо секва и край дотам. Стената се руши с едно щракване на пръстите.

Копнея за нещо ново. И истинско. И да ме разсмива и разсейва. И да най-важното да е до мен. А не на не знам си колко си километра. В Казанлък наример. Що за дестинация?


Хей ти!!!! Новото и вълнуващото!!!! Чакам те :-)

The drawer

Чекмедже. Всеки си има. Там вътре в съзнанието. Аз в моето съм затворила разни спомени за които не искам да се сещам. Прилича на кутията на Пандора.

Днеска седнах на пода, отключих чекмеджето. После го отктрехнах. А накрая не само го отворих ами го извадих цялото и изсипах цялото му съдържание. Бях заобиколена от всичките ми спомени с Хлапето. Всичките. Толкова прекрасни и все толкова ярки. Всеки един от тях се издигна във въздуха пред мен и аз го разглеждах от всичките му страни. Но през това време всичко останало беше черно и от всеки ъгъл чувах думата "не".

"Не" олицетворяваше абсолютно всичко. Хубаво и лошо. Но звънтеше, пищеше и отекваше толкова силно в ушите ми, че побързах да натикам всичко обратно, а каквато съм непохватна се препъвах и преплитах още повече в спомените и това направи прибирането им още по-трудно и мъчително.

Ужасно много искам да спра да отварям чекмеджето и да не ме боли толкова, но все още не мога да надделя себе си. Опитвам се да се боря, но все правя така, че улицата да се задънва. И все пак си обичам чекмеджето. Ще спра да си го отварям когато съм готова.

It all begins with a choice

Да всичко започва с избор. Преди да започнете да четете бъдете наясно с едно: бях вдъхновена за този пост от филма & книгата на Стефани Майер "Затъмнение" от сагата "Здрач".

Ако сте чели/гледали знаете, че Бела трябва да избира между Едуард & Джейкъб. Между вампир & върколак. Btw, избира вампира. Избира да бъде безсмъртна, без биещо сърце и ледено студена. А ако беше избрала върколака, щеше да е топла, с биещо сърце и смъртна.

Въпросът е ние какви избори правим. Всяка една наша крачка започва с избор. Дали правим правилните? Ами май не винаги. Май по-скоро избираме вампири от колкото върколаци. Може би обичаме повече да рискуваме. Безстрашни ли сме пред неизвестното или само се правим на такива? Бела обаче знае какво я очаква и се жертва за любовта си. И ние ли се жертваме когато често пъти правим грешните избори? Компромиси последвани от грешки или обратното - знаем в какво се забъркваме и точно защото има адреналин ни харесва?

Избор. Избори. Изборът. Да правим се и ни е страх. Още преди да се жертваме знаем какво следва. Учим се от грешките си. А аз? Аз определено съм от отбора на вампирите. :-)

Long live The King!!!!!

Трибют към Краля и огромен поклон. Снимките говорят сами за себе си. Просто искам да ги споделя и да си помълчим заедно. I love you MJ. Forever.

I hate cowards!!!

Ах как мразя страхливците!!! Да и аз съм страхливка понякога и тогава мразя и себе си!!!! Но кога най-накрая ще се научим да се изправяме срещу страховете си да му еба майката!!!!

@ Ина: Онзи ден като ми се скара, замисли ли се що съм негативна напоследък, а? Може би защото си ме забравила и съм имала нужда от точно твоя позитивизъм!!!!!!

@ Катя: Ти да ти!!!! Страхливка!!!!!!! Защо не се видя с мен в Събота, мамка му??? Имам нужда от теб и от усмивката ти, а ти ми се овъртя с някви тъпи извинения измислени!!!!! Толкова ли е трудно по-дяволите??? Защо бягаш от мен???? Какво ти направих???

Може да сте малко объркани от поста ми, обаче просто не мога вече да си държа нервите!!! Не и този път!!!!!

Чудиш ли се по кой път да поемеш, а??? Е чуди си се!!! Аз вече не се!!! Избрала съм си пътечка. Омръзна ми да ме е страх. Ще се опитам всеки ден да си го напомням. Нямам време да мисля и да се вайкам. Не го прави и ти. Гадно е повярвай ми. Аз знам.

@ Ива: Ив, благодаря ти, че си до мен и да извинявай за онзи пост, но знам, че ме разбираш! Надявам се вече да си все по-малко страхлива, поне в моите очи вече си. Благодаря и че ми помагаш.

Малко съм и объркана обаче, но мисля че се справям. Поне ще се опитам да бягам от страховете си по-надалече. Страха сигурно ни пази от някой неща, но трябва да спрем с това. Мен лично ме убива.

Ох много съм объркана. Пак се чувствам малко сама. Но искам да ме е страх по-малко!!!! Поемам дъх и се махам. Махам се от кръглата дупка на лъжи, страхове, ежедневие и тъпи ъгли. Отивам да бягам към онази част от съзнанието ми която жадува за промяната. Остра промяна.

Защо отивам на прайд?

Няма да го напиша като есе, каквото по-принцип трябва да бъде. Ще го напиша така както го чувствам.

Отивам за да подкрепя различните, които не могат да бъдат разбрани и приети. Да и аз съм една от тях. Любовта обедниява, нали? Темата на таз годишният прайд е: "Обичай равенството, прегърни многообразието!" РАВЕНСТВОТО!!!! Да пред Бог сме равни. И болни и съкати и в лошо настроение днес, влюбени или пък с разбити сърца утре. Всички сме равни.

Искате ли да ви кажа, че ние сме многообразни и цветни като дъгата? Дамммм. Умни, отговорни, работим по много, точно като вас - хетеросексуалните. И ние ходим по барове, по изложби, на кино, на театър. По нищо не се отличаваме от вас. Само по едно единствено нещо - падаме си по хора от нашият пол.

Ние сме ви приели, нали? А вие нас защо не можете? Какво не харесвате в нас. По-грозни ли сме? С недъг може би!? Или мислите, че сме с изкривени мозъци и трябва да ходим в лудницата. Е нека ви кажа едно нещо - ще ви се наложи да ни приемете. Научете се да харесвате и оценявате различните. Ние не ви мразим. И вие не ни мразете.

Ела и защити равенството. Бъди с нас. Любовта обедниява. Няма нищо по-лесно от това да обичаш. Любовта ни учи да сме добри. Когато обичаш се усмихваш с лекота. Когато си приет се чувстваш неотхвърлен. Ела и ни подкрепи на 26.06.2010 :-) Обичай равенстово и прегърни многообразието.

Substitute for love Part. 1

Да да първа част, щото знам, че предстои втора, в която ще напиша какво е станало.

Тааааааааа тук става въпрос за онези наши заместници, които ни служат м/у онези връзки, в които търсим Връзката с главно "В". На всички ни се иска. Аз обаче съм в търсене от толкова много време и имам толкова много неуспешни опити, че сега бих продала душата си на дявола да почувствам нещо дори и за миг.

А тези заместници, които са м/у другото дали наистина ни дават любов или са просто за развлечение. Не знам. Но знам, че ми писна от опити.

Да кажем обаче, че съм си намерила заместник и го чакам. С този заместник обаче сме се разбрали, че ще си правим кефа и че ако пламне искрата ще има и нещо повече. But the very question is: Кой от нас и колко се надява да има повече от сещате се. Както казах вече обаче продавам душата си за един миг спокойствие, увереност, гушкане, онова чувство да си в ръцете на някого и просто да сте заедно за няколко часа.

Rain

Нещо, което не можеш да спреш. Идва извалява се и и си отива. Просто преминаващ облак. Облак, който обаче докосва абсолютно всяка една частица, която е открита. Намокря те, прочиства те. Днес се появи от нищото. Небето беше чисто, грееше слънце.

Но може ли да измие тъгата ти. Да те накара да се усмихнеш. Да знаеш, че когато те намокри е изкарал всичко лошо и негативно от теб? Тц. При мен не става. Но много обичам да вали. Всичко посивява. На мен ми харесва да бъде мрачно. Обичам да е така. Предпочитам да вали понякога, вместо да грее слънце. Дори сега искам да вали с месеци. Докато аз не се почувствам по-добре. Много егоистично знам. Но аз имам нужда от дъжда. Помага ми да мисля. Помага ми да спя. Днес дори се усмихнах докато валеше, просто защото най-накрая времето се напасна с мен.

Мисля, че освен всичко дъжда може да донесе и нещо ново. Нещо, което не си изпитвал досега. Прави нови локви, а в тях може да откриеш някое ново отражение. Помага на цветята. Мие улиците. Но не измива душата ти. Нито сърцето. Има хора които, като завали дъжд и стават безлични.

Искам да вали постоянно за да се загубя, там някъде в дъжда и да се върна нова, чиста с по-ясно мислене с ново сърце, готово пак да обича. Искам и да срещна някого там, някого за когото си мечтая от доста дълго време. Непознат също загубен заедно с мен.


P.S. Inspired by Madonna's song - Rain and the rain of course :-)

Empty

Всичко е празно. Потънало е в забрава. Да и аз съм там. На дъното. Отказвам цигарите. И засега се справям добре. Минали са само 4 дни, но се държа. И без тва, че цигарите са лайна! + тва ми писна да паля всеки ден със заплаката по 5 лева. Ебаси!!!

Но не това е празното. Времето пак се осра. Вали. Няма хора. Или грее слънце ама човеците пак са изчезнали. Та... Аз съм празна отвътре цялата. Чувствам се така все едно вътрешностите са ми извадени. Душата е вътре, но тялото е празно. Няма сърце, което да бие. Нито дробове, които да дишат. Яко шит звучи, нали??? Да! И така го усещам.

Бях малко на почивка, но това някак си не ме запълни. Или не лъжа те! Запълни ме, но май до половината или по-скоро за малко. Пропътувах доста километри, и през цялото това време размишлявах. Но и това не ме доведе до никъде. Все попадам в някви шибани задънени улици. Яко скука ми е.

Все се чудя човек колко трябва да чака за да му се случи нещо което наистина много ама много го иска??? Аз чакам вече супер много време и взе вече да ми писва!!! Хората казват, че като спреш да го мислиш тогава ти се случва. Да ама аз съм от онзи тип хора, които не могат просто така да си блокират подсъзнанието и да чакат. Аз нямам време да чакам!

Май този път няма да завърша поста си позитивно, просто щото сега ми е писанло от всичко и от това, че не ми се случва абсолютно нищо!!!! Чувствам се забравена. Забравена от самата себе си. Загубих се. Този път няма да е лесно да се открия.

Ива....

.....или още Ив, Иви, Айва абе на който както му харесва. Тя е един страхотен човек, но.... Да да. Винаги има "но" нали знаете. Не е никак лесно да се каже и говори за това, но е факт. Пиша сега този пост, защото бях провокирана от самата нея.

Да била е ужасно много пъти до мен. Подкрепяла ме е във всякакви трудни и не толкова такива моменти. Но сега ако ви кажа за какво ми се е разсърдила и как ми е треснала телефона, повярвайте ми и да не я познавате и на вас ще ви стане точно толкова обидно, колкото и на мен!!!

Аз няма да бъда в България когато тя си празнува рождения ден. Заминавам в Швейцария, където ще се видя с най-добрата ми приятелка, която за съжаление не може да се прибере тук. Аз съм много щастлива и всички около мен, които ме обичат и ценят като приятел се радват на моето щастие. Всички, но не и Ива, защото няма да бъда тук за нейното тържество.

Ив, съжалявам, но Милена е най-скъпото ми същество след семейството ми на този свят и ти го знаеш! Как можеш да се държиш с мен по този начин и да ми затваряш така телефона?? Как изобщо може да ти мине през ума да го направиш и да ми се разсърдиш за подобно нещо??? С какво съм заслужила това "внимание" от твоя страна? Не разбирам и не мога да проумея? И аз не се увствам виновна. Съжалявам, но не мисля, че има за какво да се чувствам виновна. Теб мога да те видя всеки ден. С теб мога да празнувам рождения ти ден, който ден си пожелаеш. Но с нея не мога. Знаеш каква е ситуацията и знаеш, че не мога. Съжалявам, ако не можеш да ми влезнеш в положението, но аз няма да направя нищо. Не мисля, че това е начина да се показваме колко сме велики - като затваряме телефона и се цупим, щото не е станало така както ние искаме. И мисля, че когато обичаш и държиш на един човек не правиш така. Нали?

Smile :-)

Реших да не се впускам в глупави експерименти и сега ще си помислите, че се страхувам, но това съвсем не е така!!!!!

Просто реших, че няма смисъл да се занимавам, защото там накъдето си мислех, че съм тръгнала има само пустощ и нищо повече.

Днес Хлапето ми се обади и това промени целият ми ден. Сега ще кажете, че яко съм се запънала за това Хлапе и не искам да го пусна. Да дори и така да е какво от това? А? Този човек ми носи толкова много положителни емоции, че съм залетяла яко нагоре и се чувствам отлично. И не, не си фантазирам невъзможни неща. Просто съм щастлива, отпусната, не чувствам напрежение.

Днес се видях с Ива & Co. Беше толкова яко!!!! Лафчета, туй онуй. Заредих се със какви ли не положителни емоции за седмици напред!!!! И съм толкова щастлива!! Толкова много ми липсваше онова чувство на удовлетвореност, че бях изпаднала в депресия. Усмивката ми се беше затрила някъде. Беше толкова далече, че колкото и да гледах напред и да се оглеждах около себе си за нея, тя беше някъде другаде. Но в момента в който ми се случиха хубави неща тя толкова бързо тичаше към мен, че се завърна с невероятна скорост и страхотен ентусиазъм. Яко нали? Лелеееееее колко е яко да се върнеш. Да, да точно така върнах се и съм зверски спокойна.

Знаете ли? Преоткрих се! Да!!!! Преоткрих се днес отново. И това го бях забравила как изглежда и как се чувства. Днес си спомних или по-точно имаше кой да ми го припомни. Леле колко съм ентусиазирана за нови подвизи и приключения. Направо не си е за вярване!!!!

И не спирайте да се усмихвате, че ако го направите така ще се загубите, че после няма намиране!!!!!

Оплетох се

Лошото е, че за първи път и аз не знам в какво съм се оплела и не знам какво ме очаква.... Май ще попадна в Wonderland, но май ще е добре. Аз се чувствам добре. Мисля, че не би трябвало да ме е страх от неизвестното, нали? Казват, че трябва да грабиш от живота всичко възможно. Дори и то да е микроскопично. Все пак ако досега си бил с празни ръце, най-много да ги напълниш или пак да останеш отново с празни и кво толкова??? Адам и Ева са отхапали от ябълката и тя се оказала сочна и сладка. После малко са се поизмъчили, но мисля, че са имали хубав живот.

Ако пък не се оплиташ и знаеш какво те очаква как би могъл да живееш? Но хората са много, много любопитни и искат да знаят всичко предварително, за да бъдат подготвени. Фразичката "Очаквай неочакваното" понякога е малко дразнеща, но си е вярна. Страха е тухлената безкрайна ограда, която ти пречи да тичаш към щастието си. Но това означава ли, че трябва да сме безстаршни? Хм.... Е тук и аз не мога да отговоря. Мамка му страх ме е от неизвестното.

Можеш ли с лека ръка просто да зарежеш започнатото? Аз съм го правила и когато нещо не ми изнася го правя. А ти? Май не бива, а? Сега се чудя изобщо защо го правя. Това в момента, занимавам се с нещо, което не съм съвсем сигурна, че искам. Нагазила съм в лайна и говна. До гушата. Познавам се и знам, че това няма да трае дълго, защото или ще ми писне или ще ми се качат на главата, а аз както омеквам лесно.

Абе ще се пусна по течението, ще изям една две ябълки пък..... Квото стане. Стига съм го мислила!!!!!!!

I'm blocked

Блокирла съм тези дни. Искам да пиша по-често ама нещо не ми се получава. Не съм се виждала с Ива от дни, но пък за сметка на това Мария, с която се бяхме скарали, се сдобрихме и сега отделям повече време на нея. Нещо ми липсва ужасно много. Хлапето. Твърди, че в момента няма с какво да ме забавлява, че много учи. Твърде често мисля за Хлапето напоследък. Искам септември да дойде по-бързо. Да е в София и да знам, че е тука. Някак си тогава ще съм по-спокойна. Ще знам, че ми е под ръка.

Най-лошото е, че ежедневието пак ме завъртя. Тамън го бях разкарала и то се върна. Тва е от смотаното време навън!!!!! Студено е, вали... БЛЯК!!!! Все едно зимата продължава. Много насрано време!!!! Искам си слънцето!!!!!!! И на всичкото отгоре часовете продължават да се точат и тишината продължава да се пропива все по-дълбоко и по-дълбоко в мен!!!!

Връхлитат ме спомени с Хлапето напоследък. Всякакви. Последните са най-пресни. Чувам смеха ни как кънти в ушите ми, така както все едно сега е до мен. Как казвам нещо и Хлапето го довършва.... Някак си като си мисля за тези неща се чувствам по-свободна, по не толкова притисната. Ох защо всичко пак се забавиииии?!?!? Днес съм станала в 12:30 на обяд. Цял ден си бях вкъщи. Вчера също. Обичам да си седя вкъщи и просто да не правя нищо.

Вдъхновението ми е избягало тези дни. За да довърша този пост мина цяла седмица. И ето, че пак всичко опира до времето. Кой е този идиот дето е създал часовника??? Кой е измислил думата "време"???

Въртя се в кръг и имам чувството, че седя все на едно и също място. Но в същото време съм далече от всичко около себе си. I'm fucking lost and lonely!!!!! Хората се опитват да ти закопчаят с белезници съзнанието, да те накарат да се чувстваш малък. Ужасно трудно е да намериш нещо истинско днес. Не е яко хората около теб да не те разбират. Колко са тези които са себе си? На мен не ми пука те какво мислят за мен. Отдавна вече не ми пука. Никой не може да ти каже как да си живееш живота.

Мисля утре да се събудя с повече настроение и да се поусмихна на дъжда и лошото време. Все пак ако няма дъжд, няма да има и цъфнали дръвчета, нали? Ще се обадя на Хлапето и на Ива. Имам нужда да трещя.

"Sticky & Sweet" dedication

Днес си купих ДВД-то на Мадона "Sticky & Sweet tour", което имах щастието да гледам два пъти. Първият път в Германия, Дюселдорф на 04.09.2008, а вторият на 29.08.2009 в България, София.

2008-ма я видях за първи път. От тогава не си спомням почти нищо, тъй като еуфорията беше голяма и не можех да повярвам, че тази моя мечта изглеждащата толкова далечна преди да бъде осъществена се сбъдва и аз виждам моят идол.

2009-та :-) Тъй като вече бях гледала безброй пъти лайв концерта от Буенос Айрес, който беше плъзнал из нета и аз знаех всяко едно движение и вдишване на М, макар и от монитора на лаптопа, запомних абсолютно целият концерт от началото до края!!!!

Разбира се когато я видях тук на нашият стадион не можех да повярвам, че това е ТЯ!!! Да, преди това през деня докато я чакахме отвън, чухме да прави саунд чек, но въпреки това не вярвах, че това е нейният глас, все пак не я виждах....

Пуснаха ни вътре (беше нетърпима жега) и зачакахме да видим нашата кралица. Интрото започна със "The sticky & sweet machine" и в момента, в който публиката чу блаженото C-A-N-D-Y избухна!!! Когато ни видя се усмихна ужасно искрено. Беше ужасно, ужасно красива!!!! Започна и втората песен, която промени цялото съществуване на българската публика, които са я виждали безброй пъти извън страната, а и не само на тях!!!! Тя каза: "Alright Sofiaaaaaaaa!!!!!" Мисля, че по въпроса няма какво повече да се каже. От думите й се разбира достатъчно добре.

Музиката й значи ужасно много за мен. Откакто се помня това е жената която ме инспирира за абсолютно всичко!!!! Тя е най-ярката светлина, която някога е греела на сцената.

Бюрото ми се е превърнало във нейн олтар. Имам плочи, ДВД-та, СД-та, книги, списания, снимки, календари, значки, плакати..... и още куп куп неща, а на всичкото отгоре предстои да си купя още..... Пръснала съм толкова много пари.... УЖАС!!!! Но си струва. Това ми доставя удоволствие и ме радва. Не мисля, че е мания, а по-скоро храна за душата ми. Винаги когато ми е тъпо си пускам нейно СД или плоча и си оправям настроението. Ipod-a ми е пълен с нейни песни и клипове. Телефонът ми пък изобилства от нейни снимки.

Днес за да си купя въпросното ДВД съм станала в 07:30 и в 08:00 съм излезнала. Фенска му работа :-)

Мадона, благодаря ти за това което си, това което даваш на всичките си фенове, че дойде да ни видиш и най-вече за посланията които успяваш да оставиш на феновете. Никога не спирай да ме вдъхновяваш!!!!!!

Switch off

Вчера си направихме "Switch off part[E]y" по случай "Earth Hour". Беше изключително забавна вечер :)

Бяхме обичайните заподозрени плюс Хлапето. Дааа беше с мен снощи. Исках да сме заедно за няколко часа. Най-накрая преодолях страховете си да се видим. Беше много приятно. Държеше се доста странно на моменти. Или по-скоро не.

Не, защото беше моето Хлапе!!!!!! Онова с което се запознах преди година и половина. Снощи всичко беше толкова истинско м/у нас, че все едно беше сън........ Нямаше бариера. Бариерата която аз толкова много градих през последната година. Беше паднала, дори мисля, че е разрушена.... Аз ли я разчупих на милиони парчета или стана от самосебе си??? Къде беше съзнанието ми снощи??? Аз от много време не съм била толкова себе си, колкото бях снощи. Хлапето също беше нещо повече от себе си. Сигурна съм!

Чудя се дали обстановката ни беше предразположила. Май не съвсем. Да де бяхме на свещи, ама имаше още куп хора с нас. Дори не бяхме седнали едни до други. Разговора вървеше от самосебе си. Дори не се сдърпахме. Като никога. Невероятно. Кой кого беше оплел??? Или се бяхме оплели взаимно. Не знам. Обаче аз омекнах. Разтопих се в момента в който се видяхме. Забравих всичко. Беше като на лента. Бях "switch off"!!!!

Бях загасила онази част от себе си, която живееше там в съзнанието ми, където имаше едно чекмедже "Хлапето", което аз не исках да отварям и бях заключила с катинари и вериги!!!

Но нали от известно време си говорим. И почнах да отключвам чекмеджето. Дори не бях усетила как го правя. Май не съм го била изтикала достатъчно навътре или май не съм искала....... Оффф и аз съвсем се оплетох.........

Но от друга страна се чувствам добре. Май съм будна и се наслаждавам на пролетта!!!! Май от чекмеджето изскочиха не змий и гущери, ами цветя от всякакъв род и тип.... Май Хлапето ме събуди. Напомни ми, че имахме хубави моменти, а тези които имаме заедно някъде там в бъдещето трябва да ги цениме, запазиме и да се възползваме от тях!

Май когато света реши да каже "Switch off" и всички си бяха изгасили лампите, при мен стана "Switch on". По-светло дори от слънчев пролетен ден.

Time goes by sо slowly & it's quiet

Уфффффффффф нещо съм яко спряла тези дни.......

времето ми не минава........

мисля си за разни неща, за това как не съм щастлива към момента....... и хората около мен ми изглеждат спрели, котката ми, приятелите ми......... всеки си има някви проблеми, всички са се умълчали.........

толкова е тихо по-дяволите!!!!!!!!!!! мразя да чувам тишината!!!!!!!! времето се влачи отвратително бавно!!!!!!!!!! хората бързат в едно ужасно бавно време.......... досега не обръщах внимание колко е забавено около мен или пък не съм искала??? човеците също се държат странно, всички са едни такива припряни, все едно не се наслаждават на моментите които животът им предоставя. колко ли от тях са щастливи??? сигурно много, ама понеже все бързат и се препират не го оценяват и усещат..... да....... така е........ всеки ден го виждам, че е така....... задават си въпроси един през друг, без дори да се изслушват.......... дали ако се спрат и забавят ще видят какво става около тях??? май не..... толкова са свикнали да бързат, все едно постоянно има едно зайче до тях, което им казва, че закъсняват за чаената церемония....... а те бързат ли бързат, но вместо да попаднат в wonderland, са в една постоянна въртележка, където гледат да приключат бързо и на следващият ден отново същото на ново...... а къде е лудия шапкар в тази шантава ситуация??? скрил се е и не иска да излезе!!!!!!!!!

чакам с нетърпение пролетта!!!! за да се събудя......... дано и другите с мен го направят...... всички ги е страх да експериментират и да се позабавят малко само с една крачка по-назад..........

а дали има и такива дето са притиснати от ежедневието и бързат пък за да избягат точно от него....... и така да е, няма разлика, щом бързат...........

май не е толкова гадно, че съм спряла..... сега ще се огледам и ще обърна внимание на нещо друго, нещо различно...........

спрете се и вие и се огледайте!!! първо в огледалото, а после и около себе си!!!! и забавете колкото се може повече хора с вас......

идва пролет, насладете се!!!!!!!!

Wonderland

Отидох да гледам филма на Тим Бъртън :)

Много е як!!!!

Но след като свърши на път за вкъщи се замислих как всеки живее в едни или други чудеса :)

всеки сам за себе си :)

да свои собствени чудеса :)

колко ли е удобно да си нахлупиш нещо на главата и да забравиш за онзи другия свят около себе си или пък да изпиеш нещо, което ще те направи много много по-голям от другите и ще можеш да ги смажеш просто ей така без да ти мигне окото.....

даааааам лесно е да го кажеш...... и май е още по-лесно да го направиш :)

не мислиш ли???

само трябва да си затвориш очите и да се пренесш там, където си свободен, там където си себе си..... защото никой не иска да си признае как слага маска за пред другите и как никога не е себе си, колкото и да твърди така.... малко са тези хора!!!!

аз познавам няколко от тях и да ви кажа хич не им е лесно....

има други обаче които се страхуват, страхуват се да си признаят, че са заедно пред света, да се изправят и да кажат: "Ето ние сме различни, заедно сме и сме щастливи"

и трети, за които родителите им или пък колегите им дори не подозират, че са други, различни от обществото..........

аз мисля, че те само си мислят, че са силни, защото не се обиждайте ама с кое показвате, че сте силни, с това, че се криете в миши дупки за да не ви разберат ли??? Да вярно е, че и аз съм такава до някаква степен и това ме убива, повярвайте ми, но е факт!!!!

само във вашият Wonderland свят сте себе си, а аз мисля, че това е грешка. Мисля, че трябва да се изправите и кажете кои сте, какво сте, да покажете достойнство!!!! Просто да спрете да се криете!!! Знам, знам, че е трудно!!!! Защото и аз съм в такова положение и ви разбирам на 100%

Но това няма да ни убие, нали???

Да ви кажа ли защо???

Защото имаме приятели!!! Да приятели!!!

Така както Alice има Mad Hatter, White Queen, Cheshire Cat, White Rabbit, Bayard & Tweedledee & Tweedledum :)

Вие имате ли подкрепата на вашите приятели???

Re~invent [ed]

Повторих си татуировката днес.....

Беше поизбеляла.........

Защо ли???

Тя е само на една година.........

За една година обаче ми се случиха доста, доста неща........

Много добре помня кога я направих и защо!!!!

04.02.2009, а малко по-рано му сложихме края......

Направих я за да не забравя К....... also known as Хлапето :)

Всичко премина доста бурно........ и аз сгреших и К сгреши..........

Май аз повече........ Исках за запечатам К завинаги в/у себе си да не забравям какво се случи и да ми напомня, че трябва да се преоткривам всеки ден.

Сега една година по-късно мисля, че успявам да се справя с това.....

Липсва ми!!!!!!!! Ужасно много ми липсва!!!!!!!

Снощи си лафихме някви общи приказки.........

Коментирхаме, всъщност К коментира мои стари снимки каза че ги харесва, харесва поведението ми на тях :)

Тези снимки са на 8-9 месеца и аз много се изненадах, че К ги вижда чак сега......... Хм......

Днес ми се случи и друго (няма нищо случайно да знаете) минахме покрай Народния театър и там на олтара на Майкъл 2 жени се суетяха около него и подменяха снимки и цветя, които вече бяха мокри и негодни да им се наслаждаваш и увехнали.....

Вятъра тогава подухна някак си по-друг начин.... точно на това място точно в това време!!!! беше........ странно........ май ми напомни как не трябва да спираме да вярваме, че можем да направим света едно по-добро място точно като се преоткриваме и помагаме на хората около себе си да се преоткриват.

Гняв

Дааааааааааа огромен!!!!!

Сега ще кажете, че човек не трябва да се хаби за неща от този сорт........

но аз съм емоционална и не се хабя, просто казвам..........

защо хората трябва да обсъждат кой какво си е купил и защо е дал толкова много пари за него???

Какво ги интересува??? Що тряя задължително да се обадят???

Защо трябва да коментират по колко пъти на ден ядеш???

и това човек м/у 30 и 40 години, който би трябвало да е доста улегнал за тази възраст, има си и семейство......... но не задължително трябва да коментира........ И това че еди кой си не можел да живее сам и да си плаща наема и да си купува цигари на тази заплата, че майка му и баща му все пак му давали пари......... този човек също така твърди, че е зъл за да възтържествува доброто.... Да бе да........ Та нали аз съм с този човек по половин ден, всеки ден!!!! Ебаси няма такава змия!!!!!!!! ама точно змия!!!! само седи и съска.......... и обсъжда, поне спря с коментарите относно яденето ми, че това най ме дразнеше!!!!!

Последният коментар беше по повод прекрасните ми зелени ботуши, че се били грозно напукали и не си заслужавали парите.......... Предишният, че НБУ не бил добър университет и че съм нямала да науча нищо там.........

Окей!!!!!!!!!! така мислиш, ама мен тва кво ме грее ебаси???

Опитва се да ме засегне, но не може..........

Животът е ужасно кратък........... И ако не живееш сега когато си на 20 няма кога!!!!!

Не съжалявам за ботушите!!! Те са прекрасни!!!! Мама ми ги подари за рождения ден!!!! Не съжалявам и за университета, нито за храната (ммммм)

Не искам един ден когато се разболея и умирам да се сетя, че не съм се насладила на храната и че не съм си носила ботушите до скъсване!!!!!!!!

Де да можеше да и затворя с цип устата!!! просто да спре да говори :)

е тя май има цип на мозъка си и без това........ дори развалените грамофонни плочи не звучат като нея, всъщност не, не може да се сравни с тях........ Много пъти се виждам как я обезглавявам от раз!!!! много е забавно!!!!!!! Както и да е.... Знам, че като напускам няма да си замълча и ще и кажа всичко и няма да съжалявам за нито една изречена дума с/у нея!!!

И все пак трябва да има нещо добро и у нея, нали???

Съмнявам се..............

Е май все пак има...........

Май все пак не е толкова лоша.........

Твърд характер като мен!!!!!!!!!!

Хора сме, човешко е да се греши а още по-човешко да се прощава.....

Nobody's Perfect!!!!!!!!!

Купих си лъч светлина

Сигурно ви е чудно как човек може да си купи лъч светлина :)

Е да може и още как

Madonna - Ray of light най-уникалният албум на Кралицата :)

Слушали сте го нали??? Ако не сте направете го!!!!

Албумът е на 12 години......

Много от приятелите ми знаят, че аз съм луд фен на М и сигурно се чудите как така не съм си го купила отдавна :) ами и аз не знам честно да ви кажа. Просто онази сутрин се събудих и знаех, че трябва да си го купя. Отидох до няколко магазина, но уви..... нямаше го, но за това пък си го поръчах и той след 2 дни беше в ръцете ми :-) А и в онази сутрин бях решила че след като си го купя ще си направя и блог просто ей така за да споделя радостта си с хилядите хора :)

е Блога се забави с около седмица и половина понеже работа, ала-бала знаете как е.........

в петък бях на един купон и споделих с Йо, че ще си правя блог, понеже и тя има и я попитах какъв е смисълът му и т.н. тя ми обясни и ме попита "Фани а ти за какво ще пишеш там? За това как живота ти е свързан с фенството към Мадона & Майкъл ли?" Аз не и отговорих на въпроса защото дори и сега не знам дали ще пиша за това....

Може би........ Мисля че не ме бива много в писането..... Въпреки, че никога не съм имала по-ниска оценка от 5 на някакви есета в училище..........

Та ениуей :) ще пиша за всичко де що ми хрумне.....

пък вие ако искате ме следете