Just.......

Без повече предразсъдъци. Вече сме само Аз и Ти. Просто Аз и Ти. Сами. Без свят около нас. Защото аз съм твоят космос, а ти моят. Аз съм причината отново да сънуваш. Ти си причината отново да съм себе си. Всичко е адски лесно вече. Без усилие. Чувствам се цяла. Много съм себе си. Най-накрая. Вече мога отново да преоткривам себе си. Всичко с теб просто се случва.

Променяш се без да искаш. Научих те да се наслаждаваш на живота. Нямам нужда от нищо друго, освен от любовта ни. Открих себе си в теб. Хипнотизираш ме с космоса си.

Преоткривам цели вселени, когато те погледна в очите. Благодаря ти, че ми показа космоса.

Нивото вече е друго. Много е високо. Сами си вдигнахме летвата. Сърцето ми ли? Как е? Ами как да е? Всеки път когато ме погледнеш ме пренасяш в друга вселена и сърцето ми се чувства на мястото си. Опознах себе си на ново.

Знаеш ли? Любимият ми период в една връзка е опознаването. А то вече приключи. Малко ме е страх да не се изчерпаме. Страх ме е да не се откажеш. Да, все още ме е страх. Защото още ме боли от всички преди теб, които се отказаха. Не те сравнявам, просто споделям страховете си. Знам, че няма от какво да ме е страх, но.......... Понякога всичко изглежда прекалено перфектно. Ти си прекалено перфектен. Благодаря ти, че ме пазиш толкова много. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Благодаря ти за всичко. Наистина. Знам, че ти е трудно. На мен не ми е по-малко лесно. Но не искам да е така. Искам всичко да е лесно. Знам, че ще бъде. С теб всичко винаги е лесно. Обичам те колкото целият космос. Просто те обичам.

А накрая? Накрая всичко започва някъде там към края на млечния път насред звездите. Просто се реем в безкрая на космоса докато се гледаме в очите.

Без повече въпроси. Не. Всъщност само един. За какво си мислиш? (зададен с онзи мой звънлив пъъъъълен с любопитство глас) Обичам те, Дори :-)

Thieves of time [Time goes by so slowly]

Времето ти е ограничено. Крадеш си от тук, от там. Малко/много. Някой пък може и да ти го подари. Ако смята, че си заслужава. Обаче имаш предрасъдаци. Как и кога ги прескачаш? Какво става, когато не получаваш достатъчно време? Взимаш ли част от сърцето си обратно? То вече не му принадлежи. Защото не си заслужава да си губиш времето повече!


Пристрастяваш се към времето, което той отделя за теб или към това, че те обича! Въпроси на, които ще имаш отговори след време.


Времето е променлива величина. Във всяко едно шибано отношение.


Времето НЕ лекува! Времето минава и старите спомени се изместват от новите. Никой не прощава. Просто забравяш, че си бил наранен. Хората променят ли се с времето? Защо стигаме до крайности? Кога никога не е достатъчно? Кога никога не сме задоволени? Времето храни ли ни? И ако "ДА" с какво? В този свят днес за кой, какво и кога имаш време? Физическо време. Имаш ли време да се занимаваш? Струва ли си усилието?


Можем ли да си наемем време, така както си наемаме кола или проститутка?


Светът няма време да те чака. Сега или никога. Може ли после? НЕ! Сега трябва!


Поставяш ли си срокове! Можеш ли всъщност?


Ако си тръгна ще ме обичаш ли? Ще ме искаш ли? ДА? До кога? Ако се върна.


Имаш много малко време да кажеш какво искаш. Никой не обича да чака. Времето ни стана прекалено ценно.


Всичко е просто илюзия.


Не ги пращай по дяволите. Прати ги в космоса. Там времето е необятно. Нека се помъчат!


Чао и до после. Не! До сега. Хайде! И не се бави, че нямам време. Без извинения! Готов ли си? Скачай! Без страх. Можеш сам.

Lost in my own translation........

......... Fucking lost.

Онези моменти, в които те боли сърцето от това, че си бил отхвърлен и все още ти тежи и ти е тегаво и го преживяваш.

Онези моменти, в които поемаш риска и скачаш в дълбокото и новото.

Онези моменти, в които ходиш на работа и после се прибираш в къщи.

Онези моменти, в които всичко ти изглежда еднакво.

Онези моменти, в които си изморен и физически и психически.

Онези моменти, в които не знаеш дали ще те заобича, защото не го познаваш, а в същото време така ти се иска когато те прегърне да се загубиш в прегръдките му. А това изисква време. Обаче дали ще се случи.

Онези моменти, в които сърцето ти е трепнало докато те е целувал, взела си ръката му и си я сложила на сърцето си, за да му покажеш колко страхотно се чувстваш.

Онези моменти, в които се чудиш дали той те разбира и дали те е разбрал изобщо.

Онези моменти, в които се чудиш дали ще можеш да обичаш отново.

Онези моменти, в които искаш някого да те обича и абсолютно нищо друго не ти трябва.

Онези моменти, в които не можеш да си поемеш въздух и да издишаш.

Онези моменти, в които искаш да затвориш очи и да потънеш в заешката дупка. Да отидеш на гости при Алиса.

Онези моменти, в които се чудиш какво ти липсва.

Онези моменти, в които си се изгубил в шибаната реалност.

Не! Не ме разбирай погрешно. Добре съм. Просто съм се загубила по начин, по който не мога сама себе си да открия. И не! Няма да се спирам. Ще бъда емоционална на 100% защото това съм аз. Ще плача и ще се смея безкрайно силно, защото така искам и ми харесва.

А когато ме е страх, ще затворя очи и ще чакам страха да отмине.  Нищо не може да ме нарани, когато очите ми са затворени.

Take shelter

Трудно му е да се отпусне. Страх го е, ама нормално, след като са се държали кофти с него досега. И мен ме е страх. Имам чусвстото, че стъпвам във вода със затворени очи и нямам никаква представа колко е дълбоко.
Гледам назад във времето и търся сравнения. Знам, че не бива и се опитвам да не го правя почти. Рядко не ми се получава. Колебая се все още. Май и аз не съм готова да се метна от раз. Макар, че се чувствам оценена най-накрая.
Искам той да бъде моят подслон и аз неговия. Сууупер романтично е. Опитах се да бъда егоист, но не става. Май наистина просто не съм такава. Пък и с него не искам да съм такава. Не го заслужава. Успя да отнеме напрежението от мен. Извади ме от дупката.
Това между нас има ритъм. Ритъм не като раз, два, три. А като от едно до безкрай. Там онзи безкрай, в който можеш да се рееш до откат и да се загубиш колкото си пъти поискаш, защото вече се чувстваш намерен.
Мотивира ме и му обещах, че няма да пожелае друга. Искаше да се откаже, обаче реши да продължи. Напред. С мен. Решила съм да бръкна надълбоко и да пробия, защото искам да му покажа всичко най-прекрасно на света.
Чакам те. Търпеливо. Искам само да ми позволиш да те обичам. И да споделяш. Нищо повече. Искам да ти покажа какво си изпускал досега. Нямаш нищо за губене. Нали?

No? No!

"На моменти забравям как изглеждаше. От време на време някъде из фейсбука ми се мяркаш и виждам снимката ти и се сещам за лицето ти. Но виж целувките ти помня много добре!!! И топлите ти ръце, толкова незаменими. "


И само толкоз.

И отново твърде много емоции за поредния заместник.

Толкова ми е писнало... Защо все така?

Иначе съм ок. Работата компенсира целия шит в личният ми живот, така че съм ок.

Falling free

и то на 100%. Сърцето и умът ми са задоволени, сити, пълни. 

Снощи се преоткрих милиарди пъти. Сърцето ми не можеше да се спре. Препускаше като откачено. Той ме докосваше, галеше, говореше, гледаше, гледаше, гледаше, гледаше и гледаше и гледаше цяла нощ. И на сутринта всичко това продължаваше. Не спираше да ме гледа. Не сваляше очите си от мен. 

Дъхът му е още по устните ми. Пари. Усещам ръката му върху голото ми тяло. Усещам погледа му върху себе си, когато затворя очите си. Влюбена съм в перфектното му отношение към мен.

Във всичките тези моменти ума и съзнанието ми бяха толкова отворени. А той говори така сладко и омайно. Забравях всичко което ми говореше в тези моменти. Просто бях толкова отдадена на сърцето си. А то тупкаше ли тупкаше. Отдавана не се бях чувствала толкова желана. 

Адски ми се спи. 

Щастлива съм.

Broken [DIFFERENT]

    Разбиха ми сърцето на милиони парченца. Ужасно е. Не го пожелавам на никого. Заедно сме, но в същото време сме на милиарди километри далече един от друг. Вече има спукано и няма да е същото каквото беше. Не знам какво ще стане ако се счупи.

Признавам, че и аз съм виновна за много неща, но той не остава по-назад от мен. Предложи да се разделим за малко и аз отказах, защото не мисля, че това е опция, но започнах да се замислям дали така няма да е по-добре. Никога досега не съм се чувствала толкова разбита психически.

Тъпо ми е. Той ми постави условие, но и аз имам разни изисквания към него. Както и да е. Просто в този момент адски много ми се иска да имам машина на времето и да го върна назад. Това е!

Не съжалявам за нищо. Но вече нищо няма да е същото!!! Ще се наложи да се затворя и заключа в себе си за да се излекувам. Трудно бих го допуснала отново до себе си.