неделя, 10 юни 2012 г.

Vulnerable

Това е  песен на Роксет. За 1ви път я чух на 11.07.2011 в 23:21h. Той ми я изпрати. Тогава си казах това е нашата песен. Толкова ясно ме описва. Тогава още бяхме в период на опознаване. Към днешна дата бях забравила как звучи тази песен. Дори не можех да си спомня текста, а я знаех наизуст. Сега отново започнах да я слушам.

Напоследък доста плача. Тормозя се. Когато знаеш, че шансовете ти за нещо са 50% доста голяма част от света ти се срива. Според него съм станала много дребнава. Вече не ме прегръща и целува когато плача. Това ме наранява адски много. Не го отчита даже. Когато ми мине се държим, все едно нищо не се е случило. Мразя това. Толкова ли добре се познаваме вече? Ако наистина е така защо не може да разбере как се чувствам, след като знае какво се случва с мен. Всеки има нужда да си изживее и изрази чувствата. Имам моменти в които чувам виковете на сърцето си. И повярвай ми толкова жално крещи, че с часове бие силно и сълзите ми сами започват да се стичат безспирно.

Много се надявам един ден да ме разбере и когато плача да го отчете. И не, не се сърдя или засягам за всяко нещо. Просто съм по-уязвима отколкото трябва може би...... Ако не го приемаш, какво правиш с мен тогава? Къде избягаха онези моменти когато ме прегръщаше и галеше и целуваше и сърцето ми експлоадираше. Защо това изчезна? Къде отиде? Защо спряхме да го поддържаме? Къде изчезнаха постоянните повторения на думите "Обичам те!"??? Тогава ти капеше мед от устата. Къде е това? Къде?

Разликата между хората и измислицата "Здрач" е, че Едуард никога не си позволява Бела да се чувства зле. За това ми харесва техният несъществуващ свят. Самотата ми липсва понякога. Имаше дни в които излизах сама навън и не се прибирах с часове. Радвам се, че вече не съм сама, но тази моя самота на моменти беше някак си доста очарователна. Седеше ми добре. Но вече не ми отива. За добро или зло съм си сложила друга премяна.

понеделник, 14 май 2012 г.

Finner feelings

Или да не получаваш това, което най-много искаш, просто защото според половинката ти сега не му е времето. Мразя да чувам това!!! Мразя!!! Има моменти, в които ми се иска земята под мен да се разтвори, да потъна вътре и да не излизам докато той не е готов.

Адски много се мъча с това негово не искане. Но понякога е толкова трудно да се откъснеш, просто защото го обичаш безкрайно много и не можеш вечер да заспиш без да замълчиш и да се заслушаш в дишането му и точно тогава сълзите ти започват да се препират и да се прескачат една през друга. Тези звуци са най-големия дар в моят живот. Точно тогава сърцето ми е свито и съсредоточено слуша. И онзи момент, в който искам да потъна изчезва на момента.

Тъпото е, че следва една три месечна раздяла. Сякаш не ми стига другото. Мразя и това!!!!

Мразя всичко това, което ми се случва мразя го!!! Днес си купих черни обувки. Нямаше кафяви от моя номер. Нямаше никакъв друг цвят, освен черно. Купих си ги заради мрачното и черно време. До кога ще се точи това затопляне???

сряда, 4 януари 2012 г.

After/Greed

След празниците разваляме елхата, махаме коледната украса и градът ни става по-тъмен. Преди година загубих близък човек точно на Бъдни вечер и честно казано все още не съм свикнала с мисълта, че тя вече не е тук. Но пък за сметка на това годината ми започна и свърши добре. Доста добре. Най-любимия ми човек беше до мен. И късметите ми се паднаха хубави и подаръците, които исках ги получих. Абе всичко беше супер!!!

Няма изключения. За първи път всичко ама наистина всичко е перфектно!!! Не знам как ми се случи това. Вече половин година получавам това което искам!!! Той е тук до мен и е перфектен. Преди и след той си е все същият и ме обича. Преди писах за заместници и за това как не вярвам в любовта!!! Какво клише!!! Ха ха ха ха......... Но ми се случи и когато е до мен и е затворил очи всичко ми се струва някак си не истинско. Има моменти, в които ако го докосна имам чувството, че ще изчезне. Дано не е така. Дано да си остане само чувство. Вкопчила съм се здраво и не го пускам!!!!!!


И да след празниците сме малко по-добри и по-мили. Някой от нас все токлова алчни и искащи без да дават. Но надеждата умира последна и любовта не само, че съществува, ами се и случва!!!!!

А ти? Ти take it easy и повече усмивки и не се губи сред алчните, че ще се погубиш!!!! ;-) Share :P