Lost in my own translation........

......... Fucking lost.

Онези моменти, в които те боли сърцето от това, че си бил отхвърлен и все още ти тежи и ти е тегаво и го преживяваш.

Онези моменти, в които поемаш риска и скачаш в дълбокото и новото.

Онези моменти, в които ходиш на работа и после се прибираш в къщи.

Онези моменти, в които всичко ти изглежда еднакво.

Онези моменти, в които си изморен и физически и психически.

Онези моменти, в които не знаеш дали ще те заобича, защото не го познаваш, а в същото време така ти се иска когато те прегърне да се загубиш в прегръдките му. А това изисква време. Обаче дали ще се случи.

Онези моменти, в които сърцето ти е трепнало докато те е целувал, взела си ръката му и си я сложила на сърцето си, за да му покажеш колко страхотно се чувстваш.

Онези моменти, в които се чудиш дали той те разбира и дали те е разбрал изобщо.

Онези моменти, в които се чудиш дали ще можеш да обичаш отново.

Онези моменти, в които искаш някого да те обича и абсолютно нищо друго не ти трябва.

Онези моменти, в които не можеш да си поемеш въздух и да издишаш.

Онези моменти, в които искаш да затвориш очи и да потънеш в заешката дупка. Да отидеш на гости при Алиса.

Онези моменти, в които се чудиш какво ти липсва.

Онези моменти, в които си се изгубил в шибаната реалност.

Не! Не ме разбирай погрешно. Добре съм. Просто съм се загубила по начин, по който не мога сама себе си да открия. И не! Няма да се спирам. Ще бъда емоционална на 100% защото това съм аз. Ще плача и ще се смея безкрайно силно, защото така искам и ми харесва.

А когато ме е страх, ще затворя очи и ще чакам страха да отмине.  Нищо не може да ме нарани, когато очите ми са затворени.

Take shelter

Трудно му е да се отпусне. Страх го е, ама нормално, след като са се държали кофти с него досега. И мен ме е страх. Имам чусвстото, че стъпвам във вода със затворени очи и нямам никаква представа колко е дълбоко.
Гледам назад във времето и търся сравнения. Знам, че не бива и се опитвам да не го правя почти. Рядко не ми се получава. Колебая се все още. Май и аз не съм готова да се метна от раз. Макар, че се чувствам оценена най-накрая.
Искам той да бъде моят подслон и аз неговия. Сууупер романтично е. Опитах се да бъда егоист, но не става. Май наистина просто не съм такава. Пък и с него не искам да съм такава. Не го заслужава. Успя да отнеме напрежението от мен. Извади ме от дупката.
Това между нас има ритъм. Ритъм не като раз, два, три. А като от едно до безкрай. Там онзи безкрай, в който можеш да се рееш до откат и да се загубиш колкото си пъти поискаш, защото вече се чувстваш намерен.
Мотивира ме и му обещах, че няма да пожелае друга. Искаше да се откаже, обаче реши да продължи. Напред. С мен. Решила съм да бръкна надълбоко и да пробия, защото искам да му покажа всичко най-прекрасно на света.
Чакам те. Търпеливо. Искам само да ми позволиш да те обичам. И да споделяш. Нищо повече. Искам да ти покажа какво си изпускал досега. Нямаш нищо за губене. Нали?