Сцената е мястото където принадлежа аз. Там ми е хвърлен пъпа..... Май..... Както и сърцето и душата. Най-вече тези две неща! Ужасно е хубаво да си там където се чувставш най-добре. А аз на сцената се чувствам не като ураган, а като една мъничка частица щастие, част от него.Сцената е моят ураган, който така ме завъртва, че всеки път когато ми мине мисълта за това се появява онази наивна усмивка на някого, който е влюбен. :-) И да!!! Аз съм влюбена, в това да съм себе си, да ми е добре и да предaвам положителната си енергия на хората около себе си.
Спирам със заместниците вече, защото, да можем да направим всичко. Ужасно важно е да се научим никога да не излизаме навън без свободната си воля. Когато онзи ураган те забърше и онази невероятно красива и мила усмивка се лепне на лицето ти, трябва да започнеш да се следваш и да се опиташ да не се губиш, и да не позволяваш ежедневието да те завърта.
И още, когато се смееш, никога не си слагай ръката пред устата. Направи обратното - покажи на другите, че си щастлив и че се радваш. Заразявай ги с добро настроение и с усмивка.
Танца е моята най-голяма страст. Чрез него мога да изразя себе си. Какво чувствам. Да създавам нещо красиво и уникално само по себе си.
Тази вечер погледнах към звездите, пуснах ръката ми да мине покрай един жив плет и тогава урагана ме удари и ме завъртя в посока, в която ги почувствах отвътре навън и онази чудна усмивка се лепна за лицето ми и знам, че ще я нося още дълго, дълго време. А ти? Твоят ураган днес как те завъртя?
