Или още както аз мисля онова което се нарича платоническа любов. Има ли такава? Кой и кога те кара да се чувстваш така? Как така? Ами обичан, желан, оценен. Такъв, който те кара да блестиш в тъмното. И само той го може. Такъв дето ти е влезнал под кожата вече и те кара да чувстваш разни неща. Все хубави.И ето, че отново става дума за нашите заместници. И за онези процеси когато понякога забравяме да сме себе си. А какво ни дават заместниците? Аз продадох ли душата си за онези няколко мига, в които да се почувствам добре??? Ами май да. Но да ти кажа добре ми е.
Някак си се кротнах. Да аз. Представяш ли си? Е пак полудявам постоянно ама съм по-спокойна. И сега онези разговори до два посред нощ са толкова приятни и неангажиращи, че чак ти се иска нощта никога да не свършва и времето просто да спре.
Много ми се иска обаче да се поставя и от другата страна. Страната на заместника. Той дали търси същото което и аз, и ти? Колко на брой заместника имаме в ежедниевието си и дали всичките имат душа. Колко от тях днес ще те подминат и на колко ти ще обърнеш внимание. Търсиш ли още? Аз да. И няма да спра скоро. Но е хубаво да си имаш някого, макар и за малко.
Просто дишаш по-лесно и света ти е споделен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар