Или още за това как един живот си отива. Много неща се случиха, затова не съм писала. Много се отвратих от алчността на хората около празниците.А аз самата за първи път осъзнавам как не искам подаръци. Искам само приятели. Да онези приятели, които на 24-ти в 21:00 като им звънеш и им кажеш, че си загубил близък, те скачат в колата, идват, взимат те и те водят някъде, дори и да няма нужда.
Аз много откачих покрай цялата идея със загубата. Но това е действителността. Свикваш. Казват, че времето лекува, ама това са глупости. Просто свикваш, че човека го няма. Точка!!!! Толкова много време ти трябва за да го разбереш. И все пак - как така спира да го има. Ужас!!!!!!!!!!! Аз знаех, че ще се случи. И отново - УЖАС!!!!!!!! Случи се. То се случва всеки ден. Да, да няма страшно, близките ти са до теб. Всичко е наред. Не е наред!!! Изобщо не е!!!!!!
Доста кофти край на старата година. И лош старт на новата. Но все пак с надежда, че всичко ще е на шест. :-)
Да не говорим, че си загубих и работата, защото ми нямат доверие. Не, че не се справям, напротив. Просто обаче не ми вярват. Много гадно звучи, нали? Не ти вярвам.
Както и да е. Не ми пука!!! Живота продължава. Всяко зло за добро. Тц, уффффф как мразя такива клишета! Но е така.
И все пак цветят си цъфтят, вятърът си духа, слънцето си грее, дъжда си вали и т.н. и т.н.
И моля, спри с тази алчност. Спри да искаш толкова и започни да даваш!!!! Да даваш, не толкова, а повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар