Finner feelings

Или да не получаваш това, което най-много искаш, просто защото според половинката ти сега не му е времето. Мразя да чувам това!!! Мразя!!! Има моменти, в които ми се иска земята под мен да се разтвори, да потъна вътре и да не излизам докато той не е готов.

Адски много се мъча с това негово не искане. Но понякога е толкова трудно да се откъснеш, просто защото го обичаш безкрайно много и не можеш вечер да заспиш без да замълчиш и да се заслушаш в дишането му и точно тогава сълзите ти започват да се препират и да се прескачат една през друга. Тези звуци са най-големия дар в моят живот. Точно тогава сърцето ми е свито и съсредоточено слуша. И онзи момент, в който искам да потъна изчезва на момента.

Тъпото е, че следва една три месечна раздяла. Сякаш не ми стига другото. Мразя и това!!!!

Мразя всичко това, което ми се случва мразя го!!! Днес си купих черни обувки. Нямаше кафяви от моя номер. Нямаше никакъв друг цвят, освен черно. Купих си ги заради мрачното и черно време. До кога ще се точи това затопляне???

After/Greed

След празниците разваляме елхата, махаме коледната украса и градът ни става по-тъмен. Преди година загубих близък човек точно на Бъдни вечер и честно казано все още не съм свикнала с мисълта, че тя вече не е тук. Но пък за сметка на това годината ми започна и свърши добре. Доста добре. Най-любимия ми човек беше до мен. И късметите ми се паднаха хубави и подаръците, които исках ги получих. Абе всичко беше супер!!!

Няма изключения. За първи път всичко ама наистина всичко е перфектно!!! Не знам как ми се случи това. Вече половин година получавам това което искам!!! Той е тук до мен и е перфектен. Преди и след той си е все същият и ме обича. Преди писах за заместници и за това как не вярвам в любовта!!! Какво клише!!! Ха ха ха ха......... Но ми се случи и когато е до мен и е затворил очи всичко ми се струва някак си не истинско. Има моменти, в които ако го докосна имам чувството, че ще изчезне. Дано не е така. Дано да си остане само чувство. Вкопчила съм се здраво и не го пускам!!!!!!


И да след празниците сме малко по-добри и по-мили. Някой от нас все токлова алчни и искащи без да дават. Но надеждата умира последна и любовта не само, че съществува, ами се и случва!!!!!

А ти? Ти take it easy и повече усмивки и не се губи сред алчните, че ще се погубиш!!!! ;-) Share :P

Love sick

Болно е. Болно е да обичаш някого толкова много!!! И той да ти отвръща със същото. Толкова много го обичаш, че чак те боли. Искаш да те боли. Харесва ти да те боли. Обожаваш тази болка. Не можеш да дишаш без нея.

Никога не съм си мислела, че мога да обичам някой толкова болезнено много!!!! Егати!!! Прекрасно е! А как спорим само ако знаеш. За пълни глупости. После пък се смеем. Вървим по улицата и аз късам листа от някое дърво и почвам да го целя и се смея истерично, просто защото ми е ужасно забавно. А той, хахахаха, той пък ме пръска или полива с вода, когато сме навън до някоя чешмичка или в леглото докато пие, обръща шишето и ме залива. Тогава разбираш колко е безценна усмивката на любимият ти човек!

Най-прекрасното е, че всичко още от самото начало става случайно между нас. Няма игрички, няма заблуда. Просто нещата стават сами. Без планове. Само аз и той. И нали знаеш как по филмите често правят онзи ефект докато двамата влюбени се целуват, всичко около тях да се върти. Е, имам новина за теб! Постижимо е! Аз го постигнах!

Край на заместниците!!!!!!!

Overexposure and weightlessness

Преекспониране и безтегловност. Едното няма нищо общо с другото, но реших да ги преплета по някакъв начин до края на поста стига да им намеря допирна точка.

Преексопонирне. Повечето хора навън са преекспонирани. С бели лъщящи лица. Греят напразно. Изкуствени са. Блах. Но за щастие се намират и добре експонирани хора. Попаднали под една добра светлина. Подходящи да ги застреляш със спусъка на фотоапарата и да ги запомниш. Такива каквито са - истински. Без "пре-" то. Тези с пре-то дори нямат истински очи. И те са побелели. Дори не лъщят. Просто са бели. Слели са с кожата на лицата им.


Безтегловност. Това са онези няколко секунди точно преди да заспиш. Тогава сякаш духа ти се издига високо над тялото ти и отива някъде в пространството да се рее. Тогава си толкова лек. Нищо не може да те достигне. Попадаш в едно торнадо. Тогава виждаш повече неща. Диафрагмата ти е отпусната и отворена да преиеме всичко светещо, което минава покрай теб. Казах светещо, а не лъщящо. Минаващото покрай теб в никакъв случай не е преекспонирано. Не може да бъде, защото тогава си недосегаем.

А ти къде си? Не не си по средата. Няма как. В безтегловност си заедно с мен, но светиш покрай мен и аз покрай теб, а тези преекспонираните не са сред нас. Те не се издигат. Те не разбират какво е това безтегловност. И не не можем да паднем. Ние светим.

Ето ме. Там долу. Будна. Сега ти светиш над мен. И ме оценяваш. Утре ще си сменим местата. Или пък ще те взема заедно с мен да се реем заедно в безтегловност далеч от преекспонираните.

Spring

Пролетта не идва без дъжд. Казвала съм колко много обичам милионите капчици, които падат по повърхността на земята и отмиват миналото, лошото, спомени, които не искаме да помним и т.н. и т.н. Зимата беше адски безчувствена. Но на мен ми беше окей. Обаче тази зима аз никога няма да забравя. Но сега това няма значение.

С пролетта идва ново начало, нов живот, нови поводи да се усмихваме повече, нов лъч светлина. Да точно така! Онзи лъч, който ме провокира да започна да пиша. Една година пълна със загуби, открития, заместници, свобода, урагани. Периода мина ужасно бавно. Този блог ме научи и на няколко неща, отвори ми очите. Tова, което виждаме не е това, което получаваме.

Дали през пролетта ангелите слизат тук долу при нас и дават живот на милиардите души под земята, драпащи да излезнат навън? Какво? Ти не вярваш ли в ангели?

Иска ми се да кажа сбогом на зимата, но не мога, защото рано или късно тя отново ще дойде. Но поне мога да кажа сбогом на токущо отминалата зима!!!! Макар, че сбогом е една ужасно грозна дума, която съм задраскала от съзнанието и речника си!

Искам всичко да цъфне по-бързо и да прекарвам времето си някъде навън. Сама. Потънала в моите си мисли. Само аз. Да знам аз съм човек, който не иска да се откъсва от собствената си самота. Но сега няма да съм сама. Пролетта е с мен.

BREAK THE BEAT

Вземи си помисли малко за лятото и за това невероятно авторско парче, на моите приятели Джорджия & Марчело :-)

Нека разчупим не само бийта, но и леда насадил се вътре в нас. Тая зима няма край!!!!!!!

Реших малко да разчупя

Новата ми музикална любов "HURTS".

Само да вметна, че обожавам всичко английско!!!!!! VIVA UK!!!!!