Just.......

Без повече предразсъдъци. Вече сме само Аз и Ти. Просто Аз и Ти. Сами. Без свят около нас. Защото аз съм твоят космос, а ти моят. Аз съм причината отново да сънуваш. Ти си причината отново да съм себе си. Всичко е адски лесно вече. Без усилие. Чувствам се цяла. Много съм себе си. Най-накрая. Вече мога отново да преоткривам себе си. Всичко с теб просто се случва.

Променяш се без да искаш. Научих те да се наслаждаваш на живота. Нямам нужда от нищо друго, освен от любовта ни. Открих себе си в теб. Хипнотизираш ме с космоса си.

Преоткривам цели вселени, когато те погледна в очите. Благодаря ти, че ми показа космоса.

Нивото вече е друго. Много е високо. Сами си вдигнахме летвата. Сърцето ми ли? Как е? Ами как да е? Всеки път когато ме погледнеш ме пренасяш в друга вселена и сърцето ми се чувства на мястото си. Опознах себе си на ново.

Знаеш ли? Любимият ми период в една връзка е опознаването. А то вече приключи. Малко ме е страх да не се изчерпаме. Страх ме е да не се откажеш. Да, все още ме е страх. Защото още ме боли от всички преди теб, които се отказаха. Не те сравнявам, просто споделям страховете си. Знам, че няма от какво да ме е страх, но.......... Понякога всичко изглежда прекалено перфектно. Ти си прекалено перфектен. Благодаря ти, че ме пазиш толкова много. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Благодаря ти за всичко. Наистина. Знам, че ти е трудно. На мен не ми е по-малко лесно. Но не искам да е така. Искам всичко да е лесно. Знам, че ще бъде. С теб всичко винаги е лесно. Обичам те колкото целият космос. Просто те обичам.

А накрая? Накрая всичко започва някъде там към края на млечния път насред звездите. Просто се реем в безкрая на космоса докато се гледаме в очите.

Без повече въпроси. Не. Всъщност само един. За какво си мислиш? (зададен с онзи мой звънлив пъъъъълен с любопитство глас) Обичам те, Дори :-)