I hate cowards!!!

Ах как мразя страхливците!!! Да и аз съм страхливка понякога и тогава мразя и себе си!!!! Но кога най-накрая ще се научим да се изправяме срещу страховете си да му еба майката!!!!

@ Ина: Онзи ден като ми се скара, замисли ли се що съм негативна напоследък, а? Може би защото си ме забравила и съм имала нужда от точно твоя позитивизъм!!!!!!

@ Катя: Ти да ти!!!! Страхливка!!!!!!! Защо не се видя с мен в Събота, мамка му??? Имам нужда от теб и от усмивката ти, а ти ми се овъртя с някви тъпи извинения измислени!!!!! Толкова ли е трудно по-дяволите??? Защо бягаш от мен???? Какво ти направих???

Може да сте малко объркани от поста ми, обаче просто не мога вече да си държа нервите!!! Не и този път!!!!!

Чудиш ли се по кой път да поемеш, а??? Е чуди си се!!! Аз вече не се!!! Избрала съм си пътечка. Омръзна ми да ме е страх. Ще се опитам всеки ден да си го напомням. Нямам време да мисля и да се вайкам. Не го прави и ти. Гадно е повярвай ми. Аз знам.

@ Ива: Ив, благодаря ти, че си до мен и да извинявай за онзи пост, но знам, че ме разбираш! Надявам се вече да си все по-малко страхлива, поне в моите очи вече си. Благодаря и че ми помагаш.

Малко съм и объркана обаче, но мисля че се справям. Поне ще се опитам да бягам от страховете си по-надалече. Страха сигурно ни пази от някой неща, но трябва да спрем с това. Мен лично ме убива.

Ох много съм объркана. Пак се чувствам малко сама. Но искам да ме е страх по-малко!!!! Поемам дъх и се махам. Махам се от кръглата дупка на лъжи, страхове, ежедневие и тъпи ъгли. Отивам да бягам към онази част от съзнанието ми която жадува за промяната. Остра промяна.