Колко възможности пропускаме на ден?Аз напоследък пропускам доста. Защо отнема толкова много време да се наканим да направим нещо? Нещо различно. Слънцето изгрява и залязва за един миг. Времето не те чака. Хората ли просто са устроени така или какво???
Ежедневието ни е ужасно! Не мога да се виждам с приятелите си, защото всички сме много заети. Всеки ден пропускаш възможност да се видиш с някого. Просто, защото нямаш време. Да има няколко въпроса, които ме мъчат постоянно. Времето е един от тях.
И какво? Ставаш поемаш дъх и докато издишаш денят е приключил, сядаш на масата да хапнеш нещо. После заспиваш. Сънуваш малко. Сънуваш, че имаш време за всички. Но сутринта алармата звънва и те връща в реалността. А през това време някой си е отишъл от този свят и няма да се върне.
Питам се първата душа, която е отишла там дали се е чувствала самотна? И после след като е приела друга форма към кой път е поела. Дали е пропуснала възможност?
Най-лошото е, че понякога обвиняваме друг за пропуснатите възможности. Ако не си помогнеш сам, няма кой друг. Неволята и да я викаш и да не я викаш е все едно. И още нещо - решенията и възможностите, които грабиш не винаги за правилни. Рискуваш, нали???
