"На моменти забравям как изглеждаше. От време на време някъде из фейсбука ми се мяркаш и виждам снимката ти и се сещам за лицето ти. Но виж целувките ти помня много добре!!! И топлите ти ръце, толкова незаменими. "
И само толкоз.
И отново твърде много емоции за поредния заместник.
Толкова ми е писнало... Защо все така?
Иначе съм ок. Работата компенсира целия шит в личният ми живот, така че съм ок.
Няма коментари:
Публикуване на коментар