Трудно му е да се отпусне. Страх го е, ама нормално, след като са се държали кофти с него досега. И мен ме е страх. Имам чусвстото, че стъпвам във вода със затворени очи и нямам никаква представа колко е дълбоко.
Гледам назад във времето и търся сравнения. Знам, че не бива и се опитвам да не го правя почти. Рядко не ми се получава. Колебая се все още. Май и аз не съм готова да се метна от раз. Макар, че се чувствам оценена най-накрая.
Искам той да бъде моят подслон и аз неговия. Сууупер романтично е. Опитах се да бъда егоист, но не става. Май наистина просто не съм такава. Пък и с него не искам да съм такава. Не го заслужава. Успя да отнеме напрежението от мен. Извади ме от дупката.
Това между нас има ритъм. Ритъм не като раз, два, три. А като от едно до безкрай. Там онзи безкрай, в който можеш да се рееш до откат и да се загубиш колкото си пъти поискаш, защото вече се чувстваш намерен.
Мотивира ме и му обещах, че няма да пожелае друга. Искаше да се откаже, обаче реши да продължи. Напред. С мен. Решила съм да бръкна надълбоко и да пробия, защото искам да му покажа всичко най-прекрасно на света.
Чакам те. Търпеливо. Искам само да ми позволиш да те обичам. И да споделяш. Нищо повече. Искам да ти покажа какво си изпускал досега. Нямаш нищо за губене. Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар