Lost in my own translation........

......... Fucking lost.

Онези моменти, в които те боли сърцето от това, че си бил отхвърлен и все още ти тежи и ти е тегаво и го преживяваш.

Онези моменти, в които поемаш риска и скачаш в дълбокото и новото.

Онези моменти, в които ходиш на работа и после се прибираш в къщи.

Онези моменти, в които всичко ти изглежда еднакво.

Онези моменти, в които си изморен и физически и психически.

Онези моменти, в които не знаеш дали ще те заобича, защото не го познаваш, а в същото време така ти се иска когато те прегърне да се загубиш в прегръдките му. А това изисква време. Обаче дали ще се случи.

Онези моменти, в които сърцето ти е трепнало докато те е целувал, взела си ръката му и си я сложила на сърцето си, за да му покажеш колко страхотно се чувстваш.

Онези моменти, в които се чудиш дали той те разбира и дали те е разбрал изобщо.

Онези моменти, в които се чудиш дали ще можеш да обичаш отново.

Онези моменти, в които искаш някого да те обича и абсолютно нищо друго не ти трябва.

Онези моменти, в които не можеш да си поемеш въздух и да издишаш.

Онези моменти, в които искаш да затвориш очи и да потънеш в заешката дупка. Да отидеш на гости при Алиса.

Онези моменти, в които се чудиш какво ти липсва.

Онези моменти, в които си се изгубил в шибаната реалност.

Не! Не ме разбирай погрешно. Добре съм. Просто съм се загубила по начин, по който не мога сама себе си да открия. И не! Няма да се спирам. Ще бъда емоционална на 100% защото това съм аз. Ще плача и ще се смея безкрайно силно, защото така искам и ми харесва.

А когато ме е страх, ще затворя очи и ще чакам страха да отмине.  Нищо не може да ме нарани, когато очите ми са затворени.