четвъртък, 16 юни 2016 г.

Thieves of time [Time goes by so slowly]










Времето ти е ограничено. Крадеш си от тук, от там. Малко/много. Някой пък може и да ти го подари. Ако смята, че си заслужава. Обаче имаш предрасъдаци. Как и кога ги прескачаш? Какво става, когато не получаваш достатъчно време? Взимаш ли част от сърцето си обратно? То вече не му принадлежи. Защото не си заслужава да си губиш времето повече!


Пристрастяваш се към времето, което той отделя за теб или към това, че те обича! Въпроси на, които ще имаш отговори след време.


Времето е променлива величина. Във всяко едно шибано отношение.


Времето НЕ лекува! Времето минава и старите спомени се изместват от новите. Никой не прощава. Просто забравяш, че си бил наранен. Хората променят ли се с времето? Защо стигаме до крайности? Кога никога не е достатъчно? Кога никога не сме задоволени? Времето храни ли ни? И ако "ДА" с какво? В този свят днес за кой, какво и кога имаш време? Физическо време. Имаш ли време да се занимаваш? Струва ли си усилието?


Можем ли да си наемем време, така както си наемаме кола или проститутка?


Светът няма време да те чака. Сега или никога. Може ли после? НЕ! Сега трябва!


Поставяш ли си срокове! Можеш ли всъщност?


Ако си тръгна ще ме обичаш ли? Ще ме искаш ли? ДА? До кога? Ако се върна.


Имаш много малко време да кажеш какво искаш. Никой не обича да чака. Времето ни стана прекалено ценно.


Всичко е просто илюзия.


Не ги пращай по дяволите. Прати ги в космоса. Там времето е необятно. Нека се помъчат!


Чао и до после. Не! До сега. Хайде! И не се бави, че нямам време. Без извинения! Готов ли си? Скачай! Без страх. Можеш сам.







1 коментар: