Истината е, че не знам от къде да започна.... Този път няма да пиша нито за Принцеси, нито за Хлапета, нито за времето, а за това как се чувствах днес. Днес ще ви разкажа за нещо старо, което ме извади. Извади ме мен самата. На показ. Цялата. От - до. Точно такава каквато съм, но бях забравила, че съм. Звучи объркано, нали?Днес се качих на сцена. Не го бях правила от 2 години, че и повече. Тези, които ме познават, знаят, че съм артистична и че без сцена трудно живея. И като казвам сцена имам предвид точно онази - в буквалният смисъл. С публика пред теб и прочее. Събрах се с хора, от които познавах само един. Учителката ми по танци - Мики. А всички останали бяха нейните нови възпитаници, които са с поне 5 години по-малки от мен, но ужасно удохотворени личности. Да знам, знам звучи странно, но е факт мамка му! Дори аз не го повярвах в началото. Те са виновниците да съм си пак Аз. Та, качихме се на сцената всички заедно. Засвирихме на пианото и запяхме стари градски песни. На руски и на български език. Точно в този момент сълзите ми текнаха и емоциите ми избиха жестоко. Почувствах се толкова свободна без капка страх във себе си. Аз (вие ме познавате) плаках пред непознати хора и то просто защото се чувствах страхотно добре. Върнах се години, години назад. Спомних си как се изразявах и преоткривах всяка минута. Досега всичко, което съм написала може би не е било толкова истинско. Или поне аз самата се съмнявам, че е било така. Казват, че живота е игра и е шега. И аз преди знаех, че е така, но днес си припомних толкова много неща. Спомних си, че когато имаме проблеми, трябва да търсим решението им, а не да дълбаем навътре и да се вайкаме.
Тук вече няма заместници. Тук има само Аз и единствено Аз. Такъв какъвто си. Свободен да се връщаш там където знаеш, че не си забравен и винаги си добре дошъл. Там където летиш и си си Ти. Там където спориш с него за щяло и нещяло, но все пак си Ти. Там където можеш да се връщаш всеки ден и да плачеш и да знаеш, че хората те разбират. Свобода!!!!
