Empty

Всичко е празно. Потънало е в забрава. Да и аз съм там. На дъното. Отказвам цигарите. И засега се справям добре. Минали са само 4 дни, но се държа. И без тва, че цигарите са лайна! + тва ми писна да паля всеки ден със заплаката по 5 лева. Ебаси!!!

Но не това е празното. Времето пак се осра. Вали. Няма хора. Или грее слънце ама човеците пак са изчезнали. Та... Аз съм празна отвътре цялата. Чувствам се така все едно вътрешностите са ми извадени. Душата е вътре, но тялото е празно. Няма сърце, което да бие. Нито дробове, които да дишат. Яко шит звучи, нали??? Да! И така го усещам.

Бях малко на почивка, но това някак си не ме запълни. Или не лъжа те! Запълни ме, но май до половината или по-скоро за малко. Пропътувах доста километри, и през цялото това време размишлявах. Но и това не ме доведе до никъде. Все попадам в някви шибани задънени улици. Яко скука ми е.

Все се чудя човек колко трябва да чака за да му се случи нещо което наистина много ама много го иска??? Аз чакам вече супер много време и взе вече да ми писва!!! Хората казват, че като спреш да го мислиш тогава ти се случва. Да ама аз съм от онзи тип хора, които не могат просто така да си блокират подсъзнанието и да чакат. Аз нямам време да чакам!

Май този път няма да завърша поста си позитивно, просто щото сега ми е писанло от всичко и от това, че не ми се случва абсолютно нищо!!!! Чувствам се забравена. Забравена от самата себе си. Загубих се. Този път няма да е лесно да се открия.