Ива....

.....или още Ив, Иви, Айва абе на който както му харесва. Тя е един страхотен човек, но.... Да да. Винаги има "но" нали знаете. Не е никак лесно да се каже и говори за това, но е факт. Пиша сега този пост, защото бях провокирана от самата нея.

Да била е ужасно много пъти до мен. Подкрепяла ме е във всякакви трудни и не толкова такива моменти. Но сега ако ви кажа за какво ми се е разсърдила и как ми е треснала телефона, повярвайте ми и да не я познавате и на вас ще ви стане точно толкова обидно, колкото и на мен!!!

Аз няма да бъда в България когато тя си празнува рождения ден. Заминавам в Швейцария, където ще се видя с най-добрата ми приятелка, която за съжаление не може да се прибере тук. Аз съм много щастлива и всички около мен, които ме обичат и ценят като приятел се радват на моето щастие. Всички, но не и Ива, защото няма да бъда тук за нейното тържество.

Ив, съжалявам, но Милена е най-скъпото ми същество след семейството ми на този свят и ти го знаеш! Как можеш да се държиш с мен по този начин и да ми затваряш така телефона?? Как изобщо може да ти мине през ума да го направиш и да ми се разсърдиш за подобно нещо??? С какво съм заслужила това "внимание" от твоя страна? Не разбирам и не мога да проумея? И аз не се увствам виновна. Съжалявам, но не мисля, че има за какво да се чувствам виновна. Теб мога да те видя всеки ден. С теб мога да празнувам рождения ти ден, който ден си пожелаеш. Но с нея не мога. Знаеш каква е ситуацията и знаеш, че не мога. Съжалявам, ако не можеш да ми влезнеш в положението, но аз няма да направя нищо. Не мисля, че това е начина да се показваме колко сме велики - като затваряме телефона и се цупим, щото не е станало така както ние искаме. И мисля, че когато обичаш и държиш на един човек не правиш така. Нали?