Rain

Нещо, което не можеш да спреш. Идва извалява се и и си отива. Просто преминаващ облак. Облак, който обаче докосва абсолютно всяка една частица, която е открита. Намокря те, прочиства те. Днес се появи от нищото. Небето беше чисто, грееше слънце.

Но може ли да измие тъгата ти. Да те накара да се усмихнеш. Да знаеш, че когато те намокри е изкарал всичко лошо и негативно от теб? Тц. При мен не става. Но много обичам да вали. Всичко посивява. На мен ми харесва да бъде мрачно. Обичам да е така. Предпочитам да вали понякога, вместо да грее слънце. Дори сега искам да вали с месеци. Докато аз не се почувствам по-добре. Много егоистично знам. Но аз имам нужда от дъжда. Помага ми да мисля. Помага ми да спя. Днес дори се усмихнах докато валеше, просто защото най-накрая времето се напасна с мен.

Мисля, че освен всичко дъжда може да донесе и нещо ново. Нещо, което не си изпитвал досега. Прави нови локви, а в тях може да откриеш някое ново отражение. Помага на цветята. Мие улиците. Но не измива душата ти. Нито сърцето. Има хора които, като завали дъжд и стават безлични.

Искам да вали постоянно за да се загубя, там някъде в дъжда и да се върна нова, чиста с по-ясно мислене с ново сърце, готово пак да обича. Искам и да срещна някого там, някого за когото си мечтая от доста дълго време. Непознат също загубен заедно с мен.


P.S. Inspired by Madonna's song - Rain and the rain of course :-)