четвъртък, 22 април 2010 г.

Оплетох се

Лошото е, че за първи път и аз не знам в какво съм се оплела и не знам какво ме очаква.... Май ще попадна в Wonderland, но май ще е добре. Аз се чувствам добре. Мисля, че не би трябвало да ме е страх от неизвестното, нали? Казват, че трябва да грабиш от живота всичко възможно. Дори и то да е микроскопично. Все пак ако досега си бил с празни ръце, най-много да ги напълниш или пак да останеш отново с празни и кво толкова??? Адам и Ева са отхапали от ябълката и тя се оказала сочна и сладка. После малко са се поизмъчили, но мисля, че са имали хубав живот.

Ако пък не се оплиташ и знаеш какво те очаква как би могъл да живееш? Но хората са много, много любопитни и искат да знаят всичко предварително, за да бъдат подготвени. Фразичката "Очаквай неочакваното" понякога е малко дразнеща, но си е вярна. Страха е тухлената безкрайна ограда, която ти пречи да тичаш към щастието си. Но това означава ли, че трябва да сме безстаршни? Хм.... Е тук и аз не мога да отговоря. Мамка му страх ме е от неизвестното.

Можеш ли с лека ръка просто да зарежеш започнатото? Аз съм го правила и когато нещо не ми изнася го правя. А ти? Май не бива, а? Сега се чудя изобщо защо го правя. Това в момента, занимавам се с нещо, което не съм съвсем сигурна, че искам. Нагазила съм в лайна и говна. До гушата. Познавам се и знам, че това няма да трае дълго, защото или ще ми писне или ще ми се качат на главата, а аз както омеквам лесно.

Абе ще се пусна по течението, ще изям една две ябълки пък..... Квото стане. Стига съм го мислила!!!!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар