сряда, 14 април 2010 г.

I'm blocked

Блокирла съм тези дни. Искам да пиша по-често ама нещо не ми се получава. Не съм се виждала с Ива от дни, но пък за сметка на това Мария, с която се бяхме скарали, се сдобрихме и сега отделям повече време на нея. Нещо ми липсва ужасно много. Хлапето. Твърди, че в момента няма с какво да ме забавлява, че много учи. Твърде често мисля за Хлапето напоследък. Искам септември да дойде по-бързо. Да е в София и да знам, че е тука. Някак си тогава ще съм по-спокойна. Ще знам, че ми е под ръка.

Най-лошото е, че ежедневието пак ме завъртя. Тамън го бях разкарала и то се върна. Тва е от смотаното време навън!!!!! Студено е, вали... БЛЯК!!!! Все едно зимата продължава. Много насрано време!!!! Искам си слънцето!!!!!!! И на всичкото отгоре часовете продължават да се точат и тишината продължава да се пропива все по-дълбоко и по-дълбоко в мен!!!!

Връхлитат ме спомени с Хлапето напоследък. Всякакви. Последните са най-пресни. Чувам смеха ни как кънти в ушите ми, така както все едно сега е до мен. Как казвам нещо и Хлапето го довършва.... Някак си като си мисля за тези неща се чувствам по-свободна, по не толкова притисната. Ох защо всичко пак се забавиииии?!?!? Днес съм станала в 12:30 на обяд. Цял ден си бях вкъщи. Вчера също. Обичам да си седя вкъщи и просто да не правя нищо.

Вдъхновението ми е избягало тези дни. За да довърша този пост мина цяла седмица. И ето, че пак всичко опира до времето. Кой е този идиот дето е създал часовника??? Кой е измислил думата "време"???

Въртя се в кръг и имам чувството, че седя все на едно и също място. Но в същото време съм далече от всичко около себе си. I'm fucking lost and lonely!!!!! Хората се опитват да ти закопчаят с белезници съзнанието, да те накарат да се чувстваш малък. Ужасно трудно е да намериш нещо истинско днес. Не е яко хората около теб да не те разбират. Колко са тези които са себе си? На мен не ми пука те какво мислят за мен. Отдавна вече не ми пука. Никой не може да ти каже как да си живееш живота.

Мисля утре да се събудя с повече настроение и да се поусмихна на дъжда и лошото време. Все пак ако няма дъжд, няма да има и цъфнали дръвчета, нали? Ще се обадя на Хлапето и на Ива. Имам нужда да трещя.

2 коментара: