Rain

Нещо, което не можеш да спреш. Идва извалява се и и си отива. Просто преминаващ облак. Облак, който обаче докосва абсолютно всяка една частица, която е открита. Намокря те, прочиства те. Днес се появи от нищото. Небето беше чисто, грееше слънце.

Но може ли да измие тъгата ти. Да те накара да се усмихнеш. Да знаеш, че когато те намокри е изкарал всичко лошо и негативно от теб? Тц. При мен не става. Но много обичам да вали. Всичко посивява. На мен ми харесва да бъде мрачно. Обичам да е така. Предпочитам да вали понякога, вместо да грее слънце. Дори сега искам да вали с месеци. Докато аз не се почувствам по-добре. Много егоистично знам. Но аз имам нужда от дъжда. Помага ми да мисля. Помага ми да спя. Днес дори се усмихнах докато валеше, просто защото най-накрая времето се напасна с мен.

Мисля, че освен всичко дъжда може да донесе и нещо ново. Нещо, което не си изпитвал досега. Прави нови локви, а в тях може да откриеш някое ново отражение. Помага на цветята. Мие улиците. Но не измива душата ти. Нито сърцето. Има хора които, като завали дъжд и стават безлични.

Искам да вали постоянно за да се загубя, там някъде в дъжда и да се върна нова, чиста с по-ясно мислене с ново сърце, готово пак да обича. Искам и да срещна някого там, някого за когото си мечтая от доста дълго време. Непознат също загубен заедно с мен.


P.S. Inspired by Madonna's song - Rain and the rain of course :-)

Empty

Всичко е празно. Потънало е в забрава. Да и аз съм там. На дъното. Отказвам цигарите. И засега се справям добре. Минали са само 4 дни, но се държа. И без тва, че цигарите са лайна! + тва ми писна да паля всеки ден със заплаката по 5 лева. Ебаси!!!

Но не това е празното. Времето пак се осра. Вали. Няма хора. Или грее слънце ама човеците пак са изчезнали. Та... Аз съм празна отвътре цялата. Чувствам се така все едно вътрешностите са ми извадени. Душата е вътре, но тялото е празно. Няма сърце, което да бие. Нито дробове, които да дишат. Яко шит звучи, нали??? Да! И така го усещам.

Бях малко на почивка, но това някак си не ме запълни. Или не лъжа те! Запълни ме, но май до половината или по-скоро за малко. Пропътувах доста километри, и през цялото това време размишлявах. Но и това не ме доведе до никъде. Все попадам в някви шибани задънени улици. Яко скука ми е.

Все се чудя човек колко трябва да чака за да му се случи нещо което наистина много ама много го иска??? Аз чакам вече супер много време и взе вече да ми писва!!! Хората казват, че като спреш да го мислиш тогава ти се случва. Да ама аз съм от онзи тип хора, които не могат просто така да си блокират подсъзнанието и да чакат. Аз нямам време да чакам!

Май този път няма да завърша поста си позитивно, просто щото сега ми е писанло от всичко и от това, че не ми се случва абсолютно нищо!!!! Чувствам се забравена. Забравена от самата себе си. Загубих се. Този път няма да е лесно да се открия.

Ива....

.....или още Ив, Иви, Айва абе на който както му харесва. Тя е един страхотен човек, но.... Да да. Винаги има "но" нали знаете. Не е никак лесно да се каже и говори за това, но е факт. Пиша сега този пост, защото бях провокирана от самата нея.

Да била е ужасно много пъти до мен. Подкрепяла ме е във всякакви трудни и не толкова такива моменти. Но сега ако ви кажа за какво ми се е разсърдила и как ми е треснала телефона, повярвайте ми и да не я познавате и на вас ще ви стане точно толкова обидно, колкото и на мен!!!

Аз няма да бъда в България когато тя си празнува рождения ден. Заминавам в Швейцария, където ще се видя с най-добрата ми приятелка, която за съжаление не може да се прибере тук. Аз съм много щастлива и всички около мен, които ме обичат и ценят като приятел се радват на моето щастие. Всички, но не и Ива, защото няма да бъда тук за нейното тържество.

Ив, съжалявам, но Милена е най-скъпото ми същество след семейството ми на този свят и ти го знаеш! Как можеш да се държиш с мен по този начин и да ми затваряш така телефона?? Как изобщо може да ти мине през ума да го направиш и да ми се разсърдиш за подобно нещо??? С какво съм заслужила това "внимание" от твоя страна? Не разбирам и не мога да проумея? И аз не се увствам виновна. Съжалявам, но не мисля, че има за какво да се чувствам виновна. Теб мога да те видя всеки ден. С теб мога да празнувам рождения ти ден, който ден си пожелаеш. Но с нея не мога. Знаеш каква е ситуацията и знаеш, че не мога. Съжалявам, ако не можеш да ми влезнеш в положението, но аз няма да направя нищо. Не мисля, че това е начина да се показваме колко сме велики - като затваряме телефона и се цупим, щото не е станало така както ние искаме. И мисля, че когато обичаш и държиш на един човек не правиш така. Нали?