Obssesion

Обсебена. Бях. От Ива. Скарахме се много лошо. За дето преместих една наша среща с половин час по-късно. Тя ме нахока, че не си спазвам уговорките. Каза още, че съм яхнала метлата, че не иска да чете за себе си по блоговете, била приключила с мен, била съм много добра актриса и съм била разигравала театър и накрая ми пожела приятен живот. А да и разбрах от една наша обща позната, че ми била сърдита завинаги.

Е може, би всяко зло е за добро. Но аз наистина се чувствах обесебена от Ива. Имам чувството, че ме ревнуваше от всичките ми приятелки и макар да ме подкрепяше когато харесвах някого винаги намираше едно голямо "Но" и се започваха едни обяснение кой какъв бил и т.н. А да и не харесваше Хлапето :(

Ива ми липсва от една страна и искам да се сдобриме, но тя не иска да разговаря с мен. Иска ми се да и кажа страшно много неща, без да си крещим или караме. Като на човек, като на приятелка. И да се изслушаме.

P.S. Ива, много се надявам с този си пост да те провокирам да ми се обадиш, за да говорим. И знай, че въпреки всичко те обичам. Много.

Ива....

.....или още Ив, Иви, Айва абе на който както му харесва. Тя е един страхотен човек, но.... Да да. Винаги има "но" нали знаете. Не е никак лесно да се каже и говори за това, но е факт. Пиша сега този пост, защото бях провокирана от самата нея.

Да била е ужасно много пъти до мен. Подкрепяла ме е във всякакви трудни и не толкова такива моменти. Но сега ако ви кажа за какво ми се е разсърдила и как ми е треснала телефона, повярвайте ми и да не я познавате и на вас ще ви стане точно толкова обидно, колкото и на мен!!!

Аз няма да бъда в България когато тя си празнува рождения ден. Заминавам в Швейцария, където ще се видя с най-добрата ми приятелка, която за съжаление не може да се прибере тук. Аз съм много щастлива и всички около мен, които ме обичат и ценят като приятел се радват на моето щастие. Всички, но не и Ива, защото няма да бъда тук за нейното тържество.

Ив, съжалявам, но Милена е най-скъпото ми същество след семейството ми на този свят и ти го знаеш! Как можеш да се държиш с мен по този начин и да ми затваряш така телефона?? Как изобщо може да ти мине през ума да го направиш и да ми се разсърдиш за подобно нещо??? С какво съм заслужила това "внимание" от твоя страна? Не разбирам и не мога да проумея? И аз не се увствам виновна. Съжалявам, но не мисля, че има за какво да се чувствам виновна. Теб мога да те видя всеки ден. С теб мога да празнувам рождения ти ден, който ден си пожелаеш. Но с нея не мога. Знаеш каква е ситуацията и знаеш, че не мога. Съжалявам, ако не можеш да ми влезнеш в положението, но аз няма да направя нищо. Не мисля, че това е начина да се показваме колко сме велики - като затваряме телефона и се цупим, щото не е станало така както ние искаме. И мисля, че когато обичаш и държиш на един човек не правиш така. Нали?

I'm blocked

Блокирла съм тези дни. Искам да пиша по-често ама нещо не ми се получава. Не съм се виждала с Ива от дни, но пък за сметка на това Мария, с която се бяхме скарали, се сдобрихме и сега отделям повече време на нея. Нещо ми липсва ужасно много. Хлапето. Твърди, че в момента няма с какво да ме забавлява, че много учи. Твърде често мисля за Хлапето напоследък. Искам септември да дойде по-бързо. Да е в София и да знам, че е тука. Някак си тогава ще съм по-спокойна. Ще знам, че ми е под ръка.

Най-лошото е, че ежедневието пак ме завъртя. Тамън го бях разкарала и то се върна. Тва е от смотаното време навън!!!!! Студено е, вали... БЛЯК!!!! Все едно зимата продължава. Много насрано време!!!! Искам си слънцето!!!!!!! И на всичкото отгоре часовете продължават да се точат и тишината продължава да се пропива все по-дълбоко и по-дълбоко в мен!!!!

Връхлитат ме спомени с Хлапето напоследък. Всякакви. Последните са най-пресни. Чувам смеха ни как кънти в ушите ми, така както все едно сега е до мен. Как казвам нещо и Хлапето го довършва.... Някак си като си мисля за тези неща се чувствам по-свободна, по не толкова притисната. Ох защо всичко пак се забавиииии?!?!? Днес съм станала в 12:30 на обяд. Цял ден си бях вкъщи. Вчера също. Обичам да си седя вкъщи и просто да не правя нищо.

Вдъхновението ми е избягало тези дни. За да довърша този пост мина цяла седмица. И ето, че пак всичко опира до времето. Кой е този идиот дето е създал часовника??? Кой е измислил думата "време"???

Въртя се в кръг и имам чувството, че седя все на едно и също място. Но в същото време съм далече от всичко около себе си. I'm fucking lost and lonely!!!!! Хората се опитват да ти закопчаят с белезници съзнанието, да те накарат да се чувстваш малък. Ужасно трудно е да намериш нещо истинско днес. Не е яко хората около теб да не те разбират. Колко са тези които са себе си? На мен не ми пука те какво мислят за мен. Отдавна вече не ми пука. Никой не може да ти каже как да си живееш живота.

Мисля утре да се събудя с повече настроение и да се поусмихна на дъжда и лошото време. Все пак ако няма дъжд, няма да има и цъфнали дръвчета, нали? Ще се обадя на Хлапето и на Ива. Имам нужда да трещя.