Обсебена. Бях. От Ива. Скарахме се много лошо. За дето преместих една наша среща с половин час по-късно. Тя ме нахока, че не си спазвам уговорките. Каза още, че съм яхнала метлата, че не иска да чете за себе си по блоговете, била приключила с мен, била съм много добра актриса и съм била разигравала театър и накрая ми пожела приятен живот. А да и разбрах от една наша обща позната, че ми била сърдита завинаги.Е може, би всяко зло е за добро. Но аз наистина се чувствах обесебена от Ива. Имам чувството, че ме ревнуваше от всичките ми приятелки и макар да ме подкрепяше когато харесвах някого винаги намираше едно голямо "Но" и се започваха едни обяснение кой какъв бил и т.н. А да и не харесваше Хлапето :(
Ива ми липсва от една страна и искам да се сдобриме, но тя не иска да разговаря с мен. Иска ми се да и кажа страшно много неща, без да си крещим или караме. Като на човек, като на приятелка. И да се изслушаме.
P.S. Ива, много се надявам с този си пост да те провокирам да ми се обадиш, за да говорим. И знай, че въпреки всичко те обичам. Много.
