Take shelter

Трудно му е да се отпусне. Страх го е, ама нормално, след като са се държали кофти с него досега. И мен ме е страх. Имам чусвстото, че стъпвам във вода със затворени очи и нямам никаква представа колко е дълбоко.
Гледам назад във времето и търся сравнения. Знам, че не бива и се опитвам да не го правя почти. Рядко не ми се получава. Колебая се все още. Май и аз не съм готова да се метна от раз. Макар, че се чувствам оценена най-накрая.
Искам той да бъде моят подслон и аз неговия. Сууупер романтично е. Опитах се да бъда егоист, но не става. Май наистина просто не съм такава. Пък и с него не искам да съм такава. Не го заслужава. Успя да отнеме напрежението от мен. Извади ме от дупката.
Това между нас има ритъм. Ритъм не като раз, два, три. А като от едно до безкрай. Там онзи безкрай, в който можеш да се рееш до откат и да се загубиш колкото си пъти поискаш, защото вече се чувстваш намерен.
Мотивира ме и му обещах, че няма да пожелае друга. Искаше да се откаже, обаче реши да продължи. Напред. С мен. Решила съм да бръкна надълбоко и да пробия, защото искам да му покажа всичко най-прекрасно на света.
Чакам те. Търпеливо. Искам само да ми позволиш да те обичам. И да споделяш. Нищо повече. Искам да ти покажа какво си изпускал досега. Нямаш нищо за губене. Нали?

No? No!

"На моменти забравям как изглеждаше. От време на време някъде из фейсбука ми се мяркаш и виждам снимката ти и се сещам за лицето ти. Но виж целувките ти помня много добре!!! И топлите ти ръце, толкова незаменими. "


И само толкоз.

И отново твърде много емоции за поредния заместник.

Толкова ми е писнало... Защо все така?

Иначе съм ок. Работата компенсира целия шит в личният ми живот, така че съм ок.

Falling free

и то на 100%. Сърцето и умът ми са задоволени, сити, пълни. 

Снощи се преоткрих милиарди пъти. Сърцето ми не можеше да се спре. Препускаше като откачено. Той ме докосваше, галеше, говореше, гледаше, гледаше, гледаше, гледаше и гледаше и гледаше цяла нощ. И на сутринта всичко това продължаваше. Не спираше да ме гледа. Не сваляше очите си от мен. 

Дъхът му е още по устните ми. Пари. Усещам ръката му върху голото ми тяло. Усещам погледа му върху себе си, когато затворя очите си. Влюбена съм в перфектното му отношение към мен.

Във всичките тези моменти ума и съзнанието ми бяха толкова отворени. А той говори така сладко и омайно. Забравях всичко което ми говореше в тези моменти. Просто бях толкова отдадена на сърцето си. А то тупкаше ли тупкаше. Отдавана не се бях чувствала толкова желана. 

Адски ми се спи. 

Щастлива съм.

Broken [DIFFERENT]

    Разбиха ми сърцето на милиони парченца. Ужасно е. Не го пожелавам на никого. Заедно сме, но в същото време сме на милиарди километри далече един от друг. Вече има спукано и няма да е същото каквото беше. Не знам какво ще стане ако се счупи.

Признавам, че и аз съм виновна за много неща, но той не остава по-назад от мен. Предложи да се разделим за малко и аз отказах, защото не мисля, че това е опция, но започнах да се замислям дали така няма да е по-добре. Никога досега не съм се чувствала толкова разбита психически.

Тъпо ми е. Той ми постави условие, но и аз имам разни изисквания към него. Както и да е. Просто в този момент адски много ми се иска да имам машина на времето и да го върна назад. Това е!

Не съжалявам за нищо. Но вече нищо няма да е същото!!! Ще се наложи да се затворя и заключа в себе си за да се излекувам. Трудно бих го допуснала отново до себе си.

Vulnerable

Това е  песен на Роксет. За 1ви път я чух на 11.07.2011 в 23:21h. Той ми я изпрати. Тогава си казах това е нашата песен. Толкова ясно ме описва. Тогава още бяхме в период на опознаване. Към днешна дата бях забравила как звучи тази песен. Дори не можех да си спомня текста, а я знаех наизуст. Сега отново започнах да я слушам.

Напоследък доста плача. Тормозя се. Когато знаеш, че шансовете ти за нещо са 50% доста голяма част от света ти се срива. Според него съм станала много дребнава. Вече не ме прегръща и целува когато плача. Това ме наранява адски много. Не го отчита даже. Когато ми мине се държим, все едно нищо не се е случило. Мразя това. Толкова ли добре се познаваме вече? Ако наистина е така защо не може да разбере как се чувствам, след като знае какво се случва с мен. Всеки има нужда да си изживее и изрази чувствата. Имам моменти в които чувам виковете на сърцето си. И повярвай ми толкова жално крещи, че с часове бие силно и сълзите ми сами започват да се стичат безспирно.

Много се надявам един ден да ме разбере и когато плача да го отчете. И не, не се сърдя или засягам за всяко нещо. Просто съм по-уязвима отколкото трябва може би...... Ако не го приемаш, какво правиш с мен тогава? Къде избягаха онези моменти когато ме прегръщаше и галеше и целуваше и сърцето ми експлоадираше. Защо това изчезна? Къде отиде? Защо спряхме да го поддържаме? Къде изчезнаха постоянните повторения на думите "Обичам те!"??? Тогава ти капеше мед от устата. Къде е това? Къде?

Разликата между хората и измислицата "Здрач" е, че Едуард никога не си позволява Бела да се чувства зле. За това ми харесва техният несъществуващ свят. Самотата ми липсва понякога. Имаше дни в които излизах сама навън и не се прибирах с часове. Радвам се, че вече не съм сама, но тази моя самота на моменти беше някак си доста очарователна. Седеше ми добре. Но вече не ми отива. За добро или зло съм си сложила друга премяна.

Finner feelings

Или да не получаваш това, което най-много искаш, просто защото според половинката ти сега не му е времето. Мразя да чувам това!!! Мразя!!! Има моменти, в които ми се иска земята под мен да се разтвори, да потъна вътре и да не излизам докато той не е готов.

Адски много се мъча с това негово не искане. Но понякога е толкова трудно да се откъснеш, просто защото го обичаш безкрайно много и не можеш вечер да заспиш без да замълчиш и да се заслушаш в дишането му и точно тогава сълзите ти започват да се препират и да се прескачат една през друга. Тези звуци са най-големия дар в моят живот. Точно тогава сърцето ми е свито и съсредоточено слуша. И онзи момент, в който искам да потъна изчезва на момента.

Тъпото е, че следва една три месечна раздяла. Сякаш не ми стига другото. Мразя и това!!!!

Мразя всичко това, което ми се случва мразя го!!! Днес си купих черни обувки. Нямаше кафяви от моя номер. Нямаше никакъв друг цвят, освен черно. Купих си ги заради мрачното и черно време. До кога ще се точи това затопляне???

After/Greed

След празниците разваляме елхата, махаме коледната украса и градът ни става по-тъмен. Преди година загубих близък човек точно на Бъдни вечер и честно казано все още не съм свикнала с мисълта, че тя вече не е тук. Но пък за сметка на това годината ми започна и свърши добре. Доста добре. Най-любимия ми човек беше до мен. И късметите ми се паднаха хубави и подаръците, които исках ги получих. Абе всичко беше супер!!!

Няма изключения. За първи път всичко ама наистина всичко е перфектно!!! Не знам как ми се случи това. Вече половин година получавам това което искам!!! Той е тук до мен и е перфектен. Преди и след той си е все същият и ме обича. Преди писах за заместници и за това как не вярвам в любовта!!! Какво клише!!! Ха ха ха ха......... Но ми се случи и когато е до мен и е затворил очи всичко ми се струва някак си не истинско. Има моменти, в които ако го докосна имам чувството, че ще изчезне. Дано не е така. Дано да си остане само чувство. Вкопчила съм се здраво и не го пускам!!!!!!


И да след празниците сме малко по-добри и по-мили. Някой от нас все токлова алчни и искащи без да дават. Но надеждата умира последна и любовта не само, че съществува, ами се и случва!!!!!

А ти? Ти take it easy и повече усмивки и не се губи сред алчните, че ще се погубиш!!!! ;-) Share :P